сряда, 12 октомври 2016 г.

Все още


      1.

      Езерото поклащаше водите си от милувките на вятъра.

      Листата падаха с шепота на есента.

      Утрото се сбогуваше с нощта.

      Последната звезда тъжно се усмихна на отражението си в езерното огледало и бавничко угасна.

 

      2.

      Може ли времето да се раздели и да има отделни части, от които да подредиш дните на един миг, който съдържа спомена за „цял живот”?

      Да бродиш из тях като скитащ се из океана кораб, изгубил посоката си, но неуморно гонещ миражите на севера, топящ се във всеки следващ хоризонт.

      Често с мисли да разбъркваш поредния коктейл от спомени, мечти, забрава и да отпиваш от горчивото и сладкото на времето.

      И да искаш просто да признаеш, че все още е сега.

                   

      3.

      Азаар стоеше под свода на триизмерния портал.

      Улавяше дъха на есента от настоящето.

      Вятъра разпиляваше косите ѝ с порива на миналото.

      Изгрева разпалваше лъчите си в очите ѝ с искрите на все още несбъднатия ден.

      - Колко е трудно да избереш къде да си – погледа ѝ летеше над езерото.

      - Колко е лесно ако знаеш къде си – мислите ѝ се гонеха с есента.

      - И колко ще е хубаво ако все още си там, където мигът никога не завършва – портала трепна с появата на първата звезда.

      Азаар затвори очи и събра ръце като за молитва.

      - Все още... – каза тихо, много тихо и се остави на времето да я отнесе.