Като всичко друго и тези
(не)верни с оригинала описания си имат начало с размисли за загадачната матричност,
която ни заобикаля, а след това и за всичко останало от съставляващата я
реалност – религия, политика, събития от деня, история и какво ли още не.
Къде
се намираме – сега, вчера... утре?
Дали Животът, Вселената и всичко останало
са продукт на матричната ни реалност или самата реалност е плод на сбор от нули
и единици от някаква вездесъща Матрица, в която – може би като цифрова грешка –
съществува и онзи разбиращ или неразбиращ себе си ум, съдържащ се за определен
период импулси в крехки органични тела?
Много
неща в този обитаем от ума свят остават неразбрани защо са такива каквито са –
справедливи за онези отгоре или несправедливи за онези отдолу.
Умът е над
материята, казват разбиращите, но Матрицата го контролира или „трябва” да го
контролира – защо е така? Защо след като го осъзнава, умът се оставя да се
случва това, че толкова често волята му е подтискана от определено
изпълняващите заповедите на Матрицата управляващи. Може би заради парите,
златото и властта.
Животът е кратък – това е безспорно, но
пък повечето участващи в него неуморно се стремят към някакво безкрайно
задоволяване през цялата тази краткост с материални богатства, често дори
по-нетрайни от един изгрев и залез. Но според това живеещите в този свят
започват да се делят на такива, които имат и на такива, които искат да имат.
Стремежите
на ума също така много често са към това да успее да се наложи над
себеподобните си под формата позната като „роб и господар” – и от тази наложена
раздяла на един и същи период импулсен живот за всички обитаващи го идва и стремежът
за материално удоволствие, към което всеки се стреми – да получи продукти на
Матрицата, която залъгва съзнанията с тези играчки, на които да се радваме.
Целта на тези заблуди все още остават в
тайна.
Вероятно
през това време, чрез нейните служители, наричани най-често управници, тази
сила – лесно въведена в умовете като понятието „Божественост”, изсмуква
енергията на умовете ни, защото безплатен обяд няма и умовете трябва да заплатят
за получената наслада да има богатства, удоволствия и куп други илюзии, че е
щастлив. И цялата игра на богат-беден и щастие-нещастие е един омагьосан кръг,
тъй като всичко в реалността е временно и илюзорно, редуващо се като
положителни и отрицателни импулси, които умът разбира като успех и провал.
В реалността на Матрицата носителите на
ума се наричат хора ако е съвкупност от такива, а при отделните единици названието
е човек. Човекът е господар на света – поне така си мисли самият той. Създание
на и по подобие на всемогъщ Бог, който направлява делата и мислите му. Дали има
нужда от Бог-пастир на човешкото стадо? Може би да, може би не – справедливост и
несправедливост са едно и също нещо, разликата е това кой каква полза или вреда
има от тях. За пример при хората обичайно е да приемат за успех победатата над
други хора по време на забавлението „война”, наричани с името врагове - отнемането
насилствено на живот на хиляди или милиони невинни едва ли може да се назове справедливост...
пък било и тя контролирана от Бог-пастир.
Ако
се замислим този Бог като за Създател, онази добронамерена сила, която уж управлява
Вселената-Матрица, то той не е разливащата се доброта и справедливост, а просто
някой, който е създал всичко – време, материя и пространство, с всички хубави и
не чак толкова хубави неща в тях. Създал е вероятно поради своя прищявка и ума на
човек - може би единствено за да го осъзнава, а може би е просто прах в
неговите мисли и той дори не осъзнава, че съществува и оставил на свои
служители да манипулират хода на дните му. Но определено сме част от него, от
неговата окръжност, защото дори Матрицата да е безкрайност, в нея се съдържат достатъчно
нули и единици, които я запълват в определен баланс и хармония.
Но
да се върнем към живота на хората и това че битието им е като проектиран сън. Религията,
радиото, телевизията, вестници и интернет – основно служат за да предават и
публикуват лъжливите думи на говорителите-управници, с които се установява
контрол над обществото, защото е ясно, че то не може да живее без да бъде
контролирано – като всеки друг стаден вид, но проблема е, че този контрол става
тотален. Лесно е да се постигне, след като чрез зрение, слух, осезание заповедите
стигнат до съзнанието, което се поддава на послушание, ако му обещаем да бъде
стоплено в своята самотна същност. Всеки иска да чуе нужните му думи или да
види онова, което би го накарало да се почувства по-добре – пък макар и само за
миг. Дори и да осъзнава, че щастието е илюзия, която лесно се обещава, че
някога някъде ще се сбъдне. И човек гледа отдолу нагоре с помощта на мечтите.
Може
би е заради подредбата на нулите и единиците в живота – пирамидално. Това е и един
от символите и загадките, занимаващи с неизвестността си умовете – пирамидата. Има
основа, поставена в началото и после връх, към който се стреми всеки, само и
единствено за да разбере, че върхът е краят на пътя му.
Същата фигура е и при съотношението в
обществото на умовете „роб-господар”. Всяка пирамида си има връх. Винаги ще има
някой над другия, който да подтиска този отдолу. И този връх тежи и смазва
цялата маса на основата, като най-зле са тези в дъното, носещи цялата тежест на
успехът на онези там отгоре.
Ще
завърша това „начало” с това, че е много странна е тази подреба в цифровия свят
защото умът може да бъде много над материята, но явно някой не иска да го
остави свободен или събуден.
Е, тази статия трябва да намери повече читатели. Мисля, че трябва да се разсъждава и върху вероятността да има избор и изход. Вярвам, че има!
ОтговорИзтриванеПоздрави!
Дориана
Избор винаги има, но дали е разрешено да намерим изхода към него?!
ОтговорИзтриване