В дните, обковали
Рамката със име „Съвремие“
Липсват приказните очи
На принца, влюбен във роза
Онази, дето малко късно разбрала,
Че е родена без страх
И от най-свирепите космически тигри
Когато изпратила принца с тиха
въздишка:
- Решил си да заминеш. Върви...
И той улови прелета на дивите птици
Откривайки една след друга планети
Населявани от самотни крале
Мечтаещи за верни им поданици
Обвили ежедневието си в суета
(обявили ежедневието си за суета)
Хора, очакващи незаслужени овации
На потънали в срама си пияници
Гледащи дълго във бездната
В която току гасне и се разплава
Единственият фенер
Преброен милион и един точно записани пъти
От някой, забравил какво е дори да
мечтае
Защото е губене на време тази излишна ефимерност
Обяснена от паралелите на географа
И всичко това е събрано в целувката
Подарена за: - Лек път! - от змията
Дала на принца да разбере, че магичното
Обвито е със грубостта на закони
Забранили като зона за достъп
Любовта между горския елф и
Планинският дракон
Обичащи се напук на правилата
Непозволяващи нежност и броня
Да бъдат във Един-Е-Ние изковани
Но от приказните им слитъци
Сътворили друга една - нова реалност:
В която ще са принца и розата
Посрещащи 44 изгрева щастие
Отново и отново
Там, някъде -
Отвъд рамката -
В обятията на своята малка планета
Събрала в дланите си
Сърцата и космическите им очи:
Нейните във огледални нюанси
На почти еднаквите два цвята
Запечатали приказното
В мекият поглед на принца
Обещали си с тежестта
На цялата вечност
Да бъдат
Благородност и Ана:
Изградилите с любовта си
Размахало крилете си
Като птицата Феникс
Събиращо се в края на всяко начало
Дракоелфическо - битие-измерение...
Няма коментари:
Публикуване на коментар