Безсъници...

 

     
        Не спя                          
         И ти не спиш      
         Навярно...
                 
                  Но ето ме, решена
                  Да те потърся
                  Като просяка
                  Mолещ милостиня
                  Протегнала ръка
                  Да намирам себе си
                  Отново и отново
                  В онези твои, споделени мисли
                  Задушили самотата
                  И трънливите ми житейски страхове...
 
         Щом не спиш
         Започвам да ти пиша
         На платна
         Изтъкани с много нишки редове -
         Цялата флотилия
         Затворена в бутилка
         Със залеза ти я изпращам
         Всичките ѝ думи
         Натоварени на кораби
         Разлюляли посоките на стъкленото ми море...
 
                  И в този ни живот ни има
                  Заклета в изгрева, уверена
                  От молитвеното бдение
                  В тълпата да успея да те намеря
                  И след още две и нещо хиляди години
                  Ще потвърдя, като Исус към Магдалина:
                  - Обичам те сега, повече от вчера!
                  С любовта, дори от времето останала непроменена
                  Акостирала в пристанища по телата на личните ни брегове...

         Не спиш, нали?
         Тогава:
         И аз без теб не ще заспя...