В един от онези късни следобеди
Когато дори
гълбите са уморени да правят любов
Превъртяха
се подгонени от скуката спомени
За това какво
е да се докопваш към живота
Обречен
да търкаляш нагоре по склона
На личната си
трънлива Голгота
Камъка,
натежал от това, че все още се молиш
Да си вземеш
от него всичко отнето и крадено
И
чакаш, като милостиня, ако може да ти бъде върнато
Във ръката,
дето май за всичко е вече затворена
Изкривена
от получените като награда лъскави измами:
- Че младостта
ще е вечна, а душата си остарява отровена
След
есенното преброяване на годините
Отлъчени завинаги
от календарите на стената -
Покрити
от вкиснал се мухъл и тънкия слой от новата плесен -
Прегърбени
отиват си дните като заглъхваща със залеза песен
И
щом часовете на тези късни следобеди най-после завършват
Уморени
невроните обръщат гърба си на всичките спомени
Потъват
в забрава и дори не искат да правят любов
И те като гълбите
– със забрава ще се напият и пак ще заспят...
Няма коментари:
Публикуване на коментар