понеделник, 5 септември 2011 г.

До другия живот, когато бъдем котки!

1.

Два стръка от пролетни цветове, се родиха в един и същи миг, докоснати от полъха на южния вятър. Те отвориха очи, протегнаха листенца към светлината и се усмихнаха един на друг. И с първия си сплетен поглед, едва доловили присъствието си между фонтаните на изливащата багрите си пролет, те се харесаха един друг.

Той беше в мека пурпурна окраска, а тя уловила топлината на ванилия.

Гледаха се дълго, много дълго, малко повече от нужното за слънчевите лъчи време, в което да напълнят очите на пурпура с по-тъмен замислен отенък, а усмивката на ванилията да я стопят до едва забележима.

Нейните очи бяха с цвета на дивия кестен, а неговите устни горяха като кипнала жар.

Косите ѝ се протягаха с вятъра към него, а той изпращаше пролетните аромати да я погалят.

Тя откри, че името ѝ е Пролетно ехо, а неговото бе Зведен блясък.



2.

Двамата се заобичаха така пролетно силно, че заляха всичко около тях с прилива на любовта си - истински и чисти, както могат да бъда само два пролетни цвята, родени от страстта на светлината.

Споделиха си няколко крехки мечти, едва пропукали се като нови пъпки и се врекоха един на друг. Обещаха си, че щом се закрепят на клонките, ще слеят прашеца си в един, за да се родят от тях нови ванилено пурпурни цветове.

И ще ги нарекат Звездно ехо.



3.

Докато преливаха в нежни ухания, върху листата им кацаха и отлитаха крилати създания, поели по своя път в пролетния ден.

Първо минаха дружина златисти пчели, неуморни в своя трудов полет. Пчелите гребнаха по шепа от нектара на цветовете и отидоха да го излеят в кошера си.

Дълго жужаха гласовете им, че медът това лято щял да бъде с ванилов вкус.

След тях, за няколко мига, поспряха и ято уморени тюркоазени водолюбиви кончета, дошли от близкия поток, който казаха, че имал плаващи лили по водите.

- Те обичат да им пеем – споделиха водните кончета и затрептяха, уловили слънчевите лъчи в крилете си.

Кончетата също опитаха по глътка – хорово извикаха, че сокът имал звезден огън в него литнаха да разкажат за вкуса му на лилиите от своята вода.



4.

Пурпура и ванилията се усмихваха един на друг през целия ден, а слънцето стана свидетел на разгорялата се любов между тях. Лъчите му играеха по телата им и те цъфтяха от топлина.

Но преди да успеят да се нарадват, непознати същества минаха и откъснаха по клонка от храстите, на които се бяха родили двата цвята и аромата им привлече вниманието на тези същества.

Всеки от тях бе понесен в различна посока - съдбата им определи да бъдат украса в две далечни една от друга точки, разделени завинаги без предизвестие.

Пропаднаха всичките им мечти – поникнали в тях, толкова сладки, но като въздишки едва родени, бяха задължени да бъдат забравени

Като на сън, двата цвята успяха да откъснат мислите си от телата си и да разменят последни шепоти един с друг, докато безгрижните им похитители ги отнасяха на север и на юг.

- Ще те потърся отново! – прошепна ехото на ванилията, а листата ѝ се намокриха от бликнали като роса сълзи.

- В другия живот, като този път и двамата ще бъдем котки – отвърна звездния пурпур и изпрати прашеца на последната си въздушна целувка към своята любима.

Пролетта погледна слънцето, но то вече губеше светлината си в съня.

4 коментара:

  1. Ще те чакам в някой друг живот, когато и двамата ще бъдем котки, под приказно ванилово небе.:)))

    ОтговорИзтриване
  2. I' ll see you in another life, when we are both cats! :)))

    ОтговорИзтриване
  3. В другия живот, всички които са били цветя в този наш свят, със сигурност ще се преродят като котки!

    ОтговорИзтриване