Нещо, което никога не трябва да забравяме

Източник - http://blogzaserioznihora.blogspot.com/

Един мъж починал внезапно.

Осъзнавайки това, той забелязал, че Бог се приближава към него носейки един куфар. Той казал:

- Сине мой, време е да тръгваме.

Човека учуден попитал Бога.

- Аз? Точно сега ли? Имах толкова планове.

- Съжалявам сине. Но играта свърши. Настъпи момента да си тръгваш.

- Какво носиш в тази чанта? – попитал човека.

- Това, което ти принадлежеше на земята.

- Моите вещи? Това са моите неща, моите дрехи, пари?

- Съжалявам сине, материалните неща, които си имал никога не са ти принадлежали. Те бяха на земята.

- Може би носиш моите спомени?

- Съжалявам сине, те вече не са с теб, никога не са ти принадлежали. Те бяха на времето.

- Може би носиш талантите ми?

- Съжалявам сине, но те никога не са били твои. Бяха от обстоятелствата.

- Носиш приятелите ми, семейството ми?

- Съжалявам сине, но те никога не са ти принадлежали. Те бяха част от пътя.

- Носиш жена ми ... децата ми?

- Съжалявам сине, те никога не са ти принадлежали. Бяха от сърцето ти.

- Може би носиш тялото ми?

- Съжалява сине. То никога не ти е принадлежало. Беше от прах.

- Може би душата ми?

- Съжалявам сине, но тя никога не ти е принадлежала. Беше моя.

Тогава мъжът изпълнен със страх отворил куфара, който носел Бог.

Видял, че е празен.

Със сълзи от страдание на лицето си, мъжът казал на Бог:

- Никога ли нищо не съм имал?

- Сине, всеки един от моментите, които си преживял са били твои.

- Животът е само един момент, един момент изцяло твой. Радвай му се в неговата цялостност и пълнота. Не прави компромиси със съвестта и убежденията си. Защото нищо от това, което смяташ, че ти принадлежи, не е твое.

- Живей така, че нищо от това, което смяташ, че ти принадлежи, да не те задържа.