вторник, 4 октомври 2011 г.

Падащи звезди



Падащата звезда остави ярка диря след себе си.

Посет я проследи докато изчезне напълно - беше десетата за последния половин час. Вече се здрачаваше и правеше видимо преминаването на интензивния метеоритен поток, който бе и причината за честите ярки разсичания на небето на Марс, които толкова обичаше да гледа изследователя.

Още като дете, когато нощем бе гледал звездното небе и беше мечтал да го покори, любими му бяха именно тези метеори, наречени от хората „падащи звезди”. Затова и сега все повдигаше глава, за да види изгарящите късове скали, идващи от космоса и привлечени от полето на планетата.

Посет се откъсна от спомените и отново насочи вниманието си към малкия робот, който бавно се движеше по камъните, следвайки нещото, което толкова много приличаше на пътека.

Съвсем случайно я откри преди малко, връщайки се към базата, и все още не вярваше да е това, което му виждаше - специално разчистена повърхност с ширина около метър и половина, като крайщата ѝ поразително приличаха на грижливо направени прагове.

Вероятно е остатък от река, текла някога на това място – мислеше си астронавта-изследовател, докато вървеше внимателно след робота.

Местността бе от ниски възвишения, някои стигащи до повече от петдесетина метра. Погледна зад себе си и видя върха на най-близкия хълм, зад който на десетина километра, се намираше космическия кораб и временната им база-станция. Там дежуреше втория астронавт Вест, с който се бяха чули преди час и според инструкцията щяха да се свържат пак след час.

Нещо в магнитосферата, обвиваща Марс, нарушаваше режима на постоянно подаване на радиовълни и това принуждаваше астронавтите да се свързват за кратко и в точно определено време, за да докладват за самотните си обиколки.

При последния им разговор Посет премълча за откритието си, което току що бе започнал да следи. Макар на записа от камерата на робота, щеше да се види тясното корито от река, която е текла преди милиони години, но той щеше да го прибави към общия доклад за деня като нещо не толкова значително.

Роботът внезапно изпиука и спря. Посет погледна към отсрещния хълм, в който се вливаше пътеката. Изумен видя съвсем ясно изсечен отвор в скалата.

Камъка беше красиво оформен в орнаментирани фигури!

Че е вход, това се вижда ясно – изследователя бе изумен от откритието и реши да погледне. Подаде команда на робота да продължава и последва светлините му.

Какво ли има зад него и тайнствената му тъмнина? Останки от древна цивилизация, каквото земляните винаги са вярвали, че е имало някога на Марс. Вече предусещаше, че прави откритието на века, не, на цялата земна история.

Вътре се оказа просторно помещение със стени от каменни блокове, образуващи тераси на различни нива. Посет се приближи до най-близкия от камъните. По гладката и полирана повърхност имаше десетки знаци, съставени от черти, наклонени в различни посоки, но образуващи ясни редове.

Писменост! Древна и разказваща за миналото – ликуваше Посет, докато караше робота да записва вижданото.

Блоковете бяха като листове, но с необикновени размери и форма, но не размера им изуми човека, а именно, че е открил писменост на смятаната за необитаем пустинен свят планета.

Посет с вълнение докосна надписите и въпреки дебелата ръкавица на скафандъра си, усети релефните им издатини. Насочи камерата на робота към колоната и отиде да види другите нива.

Между третото и четвъртото видя нещо, което го накра да изтръпне. Там имаше врата с дръжка и фигури от кръгове и спирали, изрисувани по цялата ѝ дължина.

Това всичко е направено от разумно същество, което по всичко личеше, че е било подобно на човека, тъй като много от знаците му се сториха познати и подобни на някои древни земни народи - размишляваше над откритието си Посет. - А систематичността на изписване бяха съвсем като земните – на отделни думи, образуващи изречение и равни редове.

Безкрайно щастлив от откритото, искаше да се обади на Вест, който да предаде новината към Земята, но трябваше да изчака до уговореното време.

Моментът за него беше толкова силен, че виждаше едно небе, цялото набраздено от стотици падащи звезди – най-хубавият миг в неговия живот.

На Марс е имало живот и от него са останали достатъчно следи, за да научат хората от Земята кой и как е живял тук.

Посет разглеждаше надписите на един съседен блок. Беше погълнат от шарките, които следеше с пръст по дължината на изписването им и все повече се убеждаваше в земната им индентичност, чудейки се кой от двата свята някога е посетил първи другия и е предал знанията си – земна напреднала цивилизация или марсианска такава?

Потънал в размисли, той не усети как вратата се отвори и тъмна сянка от чуждоземно тяло се плъзна в залата и тръгна бавно към него.

Малко след това, в очите на Посет избухна последната видяна от него падаща звезда.

1 коментар: