неделя, 3 февруари 2013 г.

Живот в Матрицата - Начало


Като всичко друго и тези (не)верни с оригинала описания си имат начало с размисли за загадачната матричност, която ни заобикаля, а след това и за всичко останало от съставляващата я реалност – религия, политика, събития от деня, история и какво ли още не.


         Къде се намираме – сега, вчера... утре?

         Дали Животът, Вселената и всичко останало са продукт на матричната ни реалност или самата реалност е плод на сбор от нули и единици от някаква вездесъща Матрица, в която – може би като цифрова грешка – съществува и онзи разбиращ или неразбиращ себе си ум, съдържащ се за определен период импулси в крехки органични тела?

         Много неща в този обитаем от ума свят остават неразбрани защо са такива каквито са – справедливи за онези отгоре или несправедливи за онези отдолу.

         Умът е над материята, казват разбиращите, но Матрицата го контролира или „трябва” да го контролира – защо е така? Защо след като го осъзнава, умът се оставя да се случва това, че толкова често волята му е подтискана от определено изпълняващите заповедите на Матрицата управляващи. Може би заради парите, златото и властта.

         Животът е кратък – това е безспорно, но пък повечето участващи в него неуморно се стремят към някакво безкрайно задоволяване през цялата тази краткост с материални богатства, често дори по-нетрайни от един изгрев и залез. Но според това живеещите в този свят започват да се делят на такива, които имат и на такива, които искат да имат.

         Стремежите на ума също така много често са към това да успее да се наложи над себеподобните си под формата позната като „роб и господар” – и от тази наложена раздяла на един и същи период импулсен живот за всички обитаващи го идва и стремежът за материално удоволствие, към което всеки се стреми – да получи продукти на Матрицата, която залъгва съзнанията с тези играчки, на които да се радваме.

         Целта на тези заблуди все още остават в тайна.

         Вероятно през това време, чрез нейните служители, наричани най-често управници, тази сила – лесно въведена в умовете като понятието „Божественост”, изсмуква енергията на умовете ни, защото безплатен обяд няма и умовете трябва да заплатят за получената наслада да има богатства, удоволствия и куп други илюзии, че е щастлив. И цялата игра на богат-беден и щастие-нещастие е един омагьосан кръг, тъй като всичко в реалността е временно и илюзорно, редуващо се като положителни и отрицателни импулси, които умът разбира като успех и провал.

         В реалността на Матрицата носителите на ума се наричат хора ако е съвкупност от такива, а при отделните единици названието е човек. Човекът е господар на света – поне така си мисли самият той. Създание на и по подобие на всемогъщ Бог, който направлява делата и мислите му. Дали има нужда от Бог-пастир на човешкото стадо? Може би да, може би не – справедливост и несправедливост са едно и също нещо, разликата е това кой каква полза или вреда има от тях. За пример при хората обичайно е да приемат за успех победатата над други хора по време на забавлението „война”, наричани с името врагове - отнемането насилствено на живот на хиляди или милиони невинни едва ли може да се назове справедливост... пък било и тя контролирана от Бог-пастир.

         Ако се замислим този Бог като за Създател, онази добронамерена сила, която уж управлява Вселената-Матрица, то той не е разливащата се доброта и справедливост, а просто някой, който е създал всичко – време, материя и пространство, с всички хубави и не чак толкова хубави неща в тях. Създал е вероятно поради своя прищявка и ума на човек - може би единствено за да го осъзнава, а може би е просто прах в неговите мисли и той дори не осъзнава, че съществува и оставил на свои служители да манипулират хода на дните му. Но определено сме част от него, от неговата окръжност, защото дори Матрицата да е безкрайност, в нея се съдържат достатъчно нули и единици, които я запълват в определен баланс и хармония.

         Но да се върнем към живота на хората и това че битието им е като проектиран сън. Религията, радиото, телевизията, вестници и интернет – основно служат за да предават и публикуват лъжливите думи на говорителите-управници, с които се установява контрол над обществото, защото е ясно, че то не може да живее без да бъде контролирано – като всеки друг стаден вид, но проблема е, че този контрол става тотален. Лесно е да се постигне, след като чрез зрение, слух, осезание заповедите стигнат до съзнанието, което се поддава на послушание, ако му обещаем да бъде стоплено в своята самотна същност. Всеки иска да чуе нужните му думи или да види онова, което би го накарало да се почувства по-добре – пък макар и само за миг. Дори и да осъзнава, че щастието е илюзия, която лесно се обещава, че някога някъде ще се сбъдне. И човек гледа отдолу нагоре с помощта на мечтите.

         Може би е заради подредбата на нулите и единиците в живота – пирамидално. Това е и един от символите и загадките, занимаващи с неизвестността си умовете – пирамидата. Има основа, поставена в началото и после връх, към който се стреми всеки, само и единствено за да разбере, че върхът е краят на пътя му.

         Същата фигура е и при съотношението в обществото на умовете „роб-господар”. Всяка пирамида си има връх. Винаги ще има някой над другия, който да подтиска този отдолу. И този връх тежи и смазва цялата маса на основата, като най-зле са тези в дъното, носещи цялата тежест на успехът на онези там отгоре.

         Ще завърша това „начало” с това, че е много странна е тази подреба в цифровия свят защото умът може да бъде много над материята, но явно някой не иска да го остави свободен или събуден.

2 коментара:

  1. Е, тази статия трябва да намери повече читатели. Мисля, че трябва да се разсъждава и върху вероятността да има избор и изход. Вярвам, че има!
    Поздрави!
    Дориана

    ОтговорИзтриване
  2. Избор винаги има, но дали е разрешено да намерим изхода към него?!

    ОтговорИзтриване