Мисли в безкрайност

     

Понякога животът е само миг, защото го има само веднъж, а съдържа всичко нужно за да бъде този миг цяла вечност. 

 

      ******

      Живота е прекалено кратък, за да пропуснем щастието си да ни подминава.

 

      ******

      Миналото е сън, от който се събуждаме всяка утрин.

 

      ******

         Ако Живота има цел, той е целенасочен и изпълнен като опиращи в бреговете си води на езеро, достигнали всички желани посоки.

         Ако се изгуби целта, Живота се превръща в кораб, лутащ се в неизвестното, без да има вятър за неговите платна - изгубен и без посока.

 

         ******

         За всички скитащи се по пътя на живота, няма държави или граници – небето е техния покрив, хоризонта краят на двора им.

         Затова и са навсякъде у дома си.

 

         ******

         Любовта е дар, за който няма обяснение – връхлита и помита всички други усещания.

         Тя е онази, в която душата лети могъща и всесилна.

         Но също така в обятията на любовта понякога пропадаш, лишен от своите криле.

 

         ******

         Любовта е най-сложното преживяване, което трябва да преоодолем.

         ******

          Когато любовта те напусне, искаш да опишеш спомените си за нея с думи, в опит да се излекуваш, но всяка дума е спомен за нея и е като да хвърляш отново и отново дърва в огъня на болката, с която започваш да живееш.

         ******

         Излизайки от нощта, всяко утро е като прераждане и винаги можеш да поемеш нов път в живота – просто поемаш към най близкият хоризонт.

        

         ******
         
        Когато отплуваш от поредния пристан, брега остава зад теб като спомен, но хоризонта насреща е необятен и толкова примамващ.

 

         ******

         На небето греят толкова много звезди, но само една от тях е Слънце.

 

         ******

         Безгрешни ли сме в постъпките през дните или всяко провинение е запланувано?
          Имаме ли прави да се извиним за тях или единствено живеем за да си вземем поука?
           Да го разбереш е дарът на живота.

           ******
        
         Да се събудиш и да има кого да обичаш, нима това не прави животът ти да бъде със  сладостта на сбъднат сън.

 

         ******

         Любовта е онзи път в живота, който може да е единственият правилен.

         Останалите са разклонения от заблудата на лъжливи посоки.

         Само и единствено сърцето може да покаже правилната посока.

        

         ******

         Всяка утрин се събуждаш с въпроси:

         - Кое е по-хубаво – да те обичат силно, изгарящо и истински?

         - Или ти да обичаш някой толкова много, че да бъде до болка искрено?

        

         ******

         Любов – птица, която прелита като вятър през сърцето - понякога си позволява и каца за миг-два, колкото то да усети каква е силата ѝ.

         Понякога го разкъсва на малки парчета и отлита.

         А понякога се превръща във всичко нужно за да продължи сърцето да тупти.

 

         ******

         Среща без думи – един поглед казва повече от хиляди слова, ако владееш изкуството да помълчиш.

             ******

        
       Ако дълго гледаш в една и съща точка, но тя не е твоята, накрая реалността ти се превръща в огледало, а в него можеш да видиш отразена нечия друга реалност.

 

         ******

         Всички пътища имат една посока – започват и свършват с любовта.

 

         ******

         Докосване – плахо, както се докосва пламък, но с желание попадаш в огнената му прегръдка.

         И толкова е сластно и пиеш до полуда от страстта си – любовта е като морето, целуващо брега си ненаситно.

 

         ******       

         Търсейки се и дълго губели се в дните на един живот или просто безкраен сън.

         Намерите ли се – просто някъде, не се плаши от любовта - прекрасна е като златистото в есента навън.

 

         ******

         Умът ни винаги пътува, разплита възли от спомени,        объркани с мечти.

 

         ******

         Всеки изгрев ражда мисълта, че „вчера” за дошлото „днес” е вече просто минало.

         С трепет, което сърцето е отмерило с чувството и на страх, че за него срещи и раздели са нещо завинаги преминало.

        

         ******

         Не знаеш в кой живот сте, нито в коя от всички вселени.

         Само знаеш, че сте в мига, в който просто се обичате.

 

         ******

         Нашият живот е отражение на вечността. Етап от живота на вечно скитаща душа.

         Понякога ни се струва, че живота е дълъг в материалния свят, но е само миг – един от многото животи, които имаме да изминем по пътя на душата към дома ѝ.

 

         ******

         Да обичаш някой е като да си разпънат на кръст.

         Но да умреш от любов е като да се преродиш от огъня.

 

         ******

         Какво ли е да видиш цвета на сърцето и сенките, които остават след преживените мигове?

         Да видиш сънищата, които сънува твоят любим?

 

         ******

         Възможно ли е да приемеш съня като миналото и да заспиш с очакване на бъдещето, за да разбереш къде и кой си бил в настоящето.

 

         ******

         Във вселената на любовта, безкрайното пространство се преминава най-бързо през сърцето.

         Ако две сърца затрептят в едно и също време, в един и същи ритъм, те се сливат и започват да съществуват обвити от светлина на любовта.

         В този миг на слятост те са цялата вселена.

 

         ******

         Идваш тук и се разболяваш от любов – от десетки, стотици, а може и много повече живота.

 

         ******

         Гласът на любовта е като луната – ярка, близка, но и недостъпна.

         Тръстиков е гласът на тишината – да обичаш е дарба толкова престъпна.

 

         ******

         Искри сме от гигантски сблъсък на легион фотони.

         Докосваме се за кратък миг, на име Съществуване - сливане и раждане от онзи блясък на събралата в себе си искра, превърнала съществуването си в любовта.

 

         ******

         Реалността е толкова ярка с блясъка си, който създава илюзията, че си поел правилния път и посока.

         Илюзията може да покрие сърцето и съзнанието и те да я приемат като реалност, но ако са подсилени от любовта, ще я разпознаят и ще успеят да я прогонят, за да приемат и разберат истинският път, по който да вървят.

 

         ******

         Любов без думи...

         Просто заедно с тишината ще се помълчи.

 

         ******

         На една и съща спирка в живота се срещат двама непознати и с погледи се изпращат до онзи ъгъл, след който започва някое ново начало или без думи, с любовта си, мълчаливо и завинаги ще се разделят.

 

         ******

         Всичко човешко се ражда, умира или се преражда единствено в нас самите.

         Трудно е да обясним на съзнанието това завъртане в кръга на единствения момент, в който съществуваме и че мислите ни се намират винаги мига на „Сега”.

 

         ******

         В една безбрежна пустиня, каквато е живота, е достатъчно да има само един единствен кладенец, в който да се огледаш и да видиш себе си отразен с истинското лице на душата си.

         Ако в него ще откриеш любовта и отпиеш, получаваш от дълбините ѝ животворната вода на светлината.

 

         ******

         Любовта е мига – истинският.

         Прогонва илюзията, която замъгля съзнанието в живота.

         Но заради нея душа, сърце и съзнание трябва да се откажат от илюзията.

         Да бъдат готови на жертвата да обичат и да бъдат обичани.

 

         ******

         Как се чусвтва капка сляла се с океан?

         Самата тя се превръща в океан – безбрежен, сливащ се с небето, разливащ се в безкрайността.

         А как се чувства капката когато океан се влее в нея?

 

         ******

         Песъчинки сме от една и съща пустиня, но за нас цялата пустиня е частица от зрънцето, което образуваме с любовта си.

         Пясъците са вълните на усещането да обичаш и да бъдеш обичан.

 

         ******

         Казват, че на две сме разделени, но каква раздяла е това щом сме споделени във едно, едно, едно?

 

         ******

         От какво се ражда звезда – стрък светлина и целувка гореща, вярно до вечност сърце и подсладена с любов топлина.

         Звездата щом се засмее, космосът започва да грее.

 

         ******

         Когато сме деца искаме да пораснем, пораснали разбираме, че за живота винаги ще сме си деца.

        

         ******

         Кръгът на живота и пътя по него – борба, печалба, загуба, смирение, упорство, промяна, отвхвърляне и приемане на вяра.

         Дни и нощи. Лета и зими. Срещи и раздели.

         Трънлив е пътя, но за душата всеки забит бодил си струва болката, така както и сладостта от всяка изживяна радост.

         Казваш си – живей, сега и тук!

         След това всичко ще е толкова различно.

 

         ******

         Кръгът на живота е единност, но е нужно само да прекрачим най-близкият ни хоризонт, за да се превърне залеза в изгрев.

 

         ******

         Бог е любов, а любовта е бог.

         Ако обичаш си докоснат от бога - носиш искрата с крилатите пламъци на онази огнена сила, която само любовта дава на ума и сърцето.

         Живот в обятията на любовта е да си божествено прегърнат от  това да го усещаш и изживяваш ден след ден.

 

         ******

         Отпивай от живота на малки глътки. Никога не бързай и чакай събитията така, както търпеливо чака жадна птица в ранна лятна утрин да отпие капчици събрана роса, които нощта е изплакала в чашката на безименно цвете.

 

         ******

         Изборът – да се събудим или да продължим да спим.

         Да вървим или да спрем.

         Да вярваме в силата или да се лъжем, че не вярваме в нея.

         Да броим 101010 или да ни броят като 101010.

         Да обичаме или да ни обичат.

         Колко много битки водим през целия си път за да изберем или да ни изберат.

 

         ******

         Живота е море от миг, хората сме вълните, разбиващи се в неговите слънчеви брегове.

         Вчера, днес, утре – атоми, заредени с трепкащата енергия на времето.

         И всички ние сме вълнички в този субокеан, звезди с ореоли от светлина... много светлина.

 

         ******

         Защо обичаме живота – заради стъпките по него?

         Заради следите, които оставяме?

         Заради малките спирки или бурните стартове и миговете покой след финала?

         Заради усмивките и сълзите?

         Заради сънищата, понякога сбъднали се или изтлели безмълвни?

         Заради дъжда и думите, пролети с него?

         Заради първата целувка, след която се раждаш?

         И заради гласа, който винаги ще очакваш да чуеш да казва:

         – Обичам те!