- Къде съм? – попита Астронавта.
- Тук.
- И къде е това тук? – не разбра той.
- Точно тук.
- Кое е това място? – несигурно попита.
- Това, което търсеше.
- Нима...? Дали...? И...? – не повярва Астронавта.
- Да, точно така – тук си!
- Наистина?! – гласът му трепереше от вълнение.
- Наистина.
- Значи е вярно всичко, което търсехме и очаквахме? – с възторг изрече той.
- Вярно е.
- И ще се свърши самотата ни сред звездите? – с надежда рече.
- Ще свърши.
- И край на невежеството? – зарадва се Астронавта.
- Край.
- И за всекиго ще има щастие, даром и за всички? – попита плахо.
- Ще има в изобилие.
- Без да се избира? – предположи той.
- Няма да се избира и всеки един ще има.
- И в космоса щастлив ще бъда? – доволен се усмихна той.
- Щастлив бъди.
- И Човекът с Вселената се слива в едно? – допълни Астронавта.
- Ще се слива и ще бъдат те едно.
- И ще сме достойни за това? – радостно попита.
- Достойни сте.
- А ти, да не би си...? – изненадан той изрече.
- Аз съм!
- Тогава за даденото аз благодаря! – с признателност Астрoнавта каза.
- Добре дошли... и аз благодаря!
Няма коментари:
Публикуване на коментар