Един ден... като сън

Един ден Земята се събуди безлюдна. Не че хората бяха изчезнали, просто никой от тях в този ден не посмя да напусне дома си.

Нито един.

От срам.

* * * * *

В нощта преди слънцето да изгрее над която и да е точка от планетата, всеки човек бе сънувал най-невероятният си сън, за който, когато се събудиха знаеха, че не е бил просто сън.

Необяснимо, което се случи, пренесе мислите на всеки един в съзнанията на всички други. И всеки човек се почувства съвсем разголен пред останалите.

Просто така, за около час всяко Аз беше станало Той, позволявайки приемника му да научи всички негови тайни и спомени. Защото всеки един на Земята криеше или мамеше някой за нещо.

В тази нощ съзнанието на съпругът се сля това на жена си, а и нейното с неговото. Подчиненият стана едно със своят началник. Измамника с измамения. Престъпника с шефа си. Шефа му с онзи, който го покровителстваше и с онзи, на който се канеше да удари нож в гърба. Лъжливия политик се разкри гол пред народа си - и така нататък един след друг всички останали важни и не толкова важни хора по света, се събраха за час в едно общо съзнание, лишено от възможността да прикрие мислите си.

* * * * *

Случи се също и едно допълнително за неколцина явление. Най-силни по този свят, като диктатори на бедни държави, глави на могъщи финансови организации и неколцина от онези свръхбогати хора, повярвали, че парите им могат да купят всичко и заради това не даваха отчет пред никого за действията си, безчестни и алчно настървени да завземат все повече от ненужното им, бяха докоснати от една сила надземна и всемогъща. Техните съзнания се оказаха захвърлени в безкрайността на космическото пространство и душите им видяха колко са малки и незначими с онова, което мислят, че ги прави богати. В този час тези „избраници” на съдбата разбраха, че тази сила може да сложи ръка над живота им когато поиска, без значение колко са могъщи те в представите си за величие.

Разбраха, че са смъртни и след краткият си земен път ще ги очаква справедливата разплата за делата им на Земята. Осъзнаха, че техните тайни няма да бъдат погребани заедно с тях, а ще бъдат дълго, много дълго разяснявани от онова могъщо състояние, което съдържаше и телата, и душите им. Че светът им не е нещо повече от прашинка, която с лекота може да бъде издухана.

Затова на следващият ден те също не посмяха да се покажат, преосмисляйки от дълбочина живота си.

* * * * *

Денят се оказа най-тихият ден на планетата откакто човека е надал първият си разумен вик. Беше също и много слънчев, защото за разлика от човешките мисли слънцето нямаше тайни от Вселената и затова светлината му безгрижно обливаше малката планета, въртяща се около него.

Милиони семейства прекараха деня в отделни стаи, защото всяка от половинките знаеше, че лъжите ѝ са разкрити.

Милиони не отидоха на работа, защото разбраха, че вече се знаят от работодателите извършените от тях дребни или големи измами.

Милиони собственици на компании и на по-малки фирми, предпочетоха да останат в именията си или обширните си скъпи апартаменти, защото унижението и експлоатирането на работещите за тях е вече разкрито в съзнанията на търпящите цял живот унижения техни служители.

Милиони екрани на телевизори останаха тъмни, защото в този ден нямаше кой да поднесе поредната порция от лъжи в новините или да излъчи фалшивата увереност на рекламите, който съзнателно заблуждаваха гледащите ги.

Дори децата се свиха изплашени в най-тъмните ъгли на стаите си, защото дори невинни и те имаха своите малки тайни от родители, учители или просто от детето от съседният чин.

Беше просто един прекрасен тих и слънчев ден за Земята.

* * * * *

Когато нощта безшумно се плъзна - първо над едната половина, а после и над другата, - най-после, и с облекчение за милиардите криещи се, този съдбовен ден отмина.

* * * * *

На следващият животът продължи почти по старому - съпрузите се целунаха за добро утро, но този път без никаква измама или преструвка. Много от онези двойки, имащи проблеми бяха решили, че е време да ги разяснят и прекратят конфликтите, което знаечеше дори раздяла, но мирна и с разбирателство. А останалите обещаха в сърцата си никога повече да лъжат любимият си.

Работещите във всички сфери бяха посрещнати от общи събирания, в който началници на отдели, директори и дори онези от богатите притежатели на компании признаха, че са използвали несправедливо труда им и обещаха от този ден да бъдат честни с тях. Същото най-чистосърдечно обещаха и онези служители, които си позволяваха да откраднат или отклонят за себе си пари или други средства.

Крадците вече знаеха, че никога повече няма да отнемат чуждата собственост и събраха отнетото, за да го върнат. Измамниците, живеещи от заблудата на лековерните, добросъвестно се наредиха пред бюрата за наемане на работа. Престъпниците си припомниха, че някога са ги учили, че могат да бъдат и полезни на другите.

Войните по света от само себе си спряха и оръжията провесиха вече ненужните си дула - а новият ден се случи отново слънчев и този път сякаш звездата в небето се усмихваше на всички.

Политици, президенти и диктатори взаимно решиха да започнат по нов начин да управляват масите, като изцяло грижите им щяха да са за тях, защото добре разбраха в онзи един час, бил и насън, как някой ясно им подсказа какво ще ги чака във вечността.

* * * * *

Този ден бе отбелязан като новото начало по старият прашен и отъпкан земен път, който сънуваше с усмивка как светлината му се превръща в топлина.