За няколко минути повече

1.

А.А.Толс се събуди точно в шест и половина, повече от навика, а не заради прозвучалата след миг аларма на часовника, отмерваш времето в килията му. Бързо стана от койката си, прибра я в стената и след три минути вече беше на опашката пред сервизните кабини, стиснал пакета с чисти работни дрехи. Имаше десет минути да се подложи на дезинфектиращия лъчев душ и да посети тоалетната.

Спазващ разписанието за деня, той се спусна по ескалатора към столовата. Закуската си изгълта за минута и половина, като с удоволствие отбеляза, че е пръв, когато стана и остави подноса си в нишата за отпадъци.

Колко са мудни днес всички – презрително изгледа сътрапезарниците, които още дъвчеха. - Нима нямат желание да тръгват за работа!?

Зареден с енергийно гориво, точно в седем часа, А.А.Толс се качи на транспортния влак и пое към местоработата си, където щеше да прекара следващите дванадесет часа. Толкова мразеше това излишно моткане по спирките, туткащите се работници, които сякаш не осъзнаваха, че губят ползотворното си време в безмислени бръщолевения затова как са спали, как е изминал предният им ден и какво ли още не.

Нима говоренето е нужно за добросъвестния човек, който трябва да мисли единствено как да даде повече от себе си и да бъде живота му на трудещ се изцяло в полза на общата идея, чрез която Господарите осмисляха дните на хората.

Лично той се събуждаше единствено с мисълта да бъде полезен на тази идея.

2.

В осем и половина вечерта А.А.Толс отново беше в столовата, като без да губи излишно време да избира, просто взе три кутии с вечеря, витаминозна напитка и резен плод и ги погълна възможно най-бързо. След няколко минути отново се въртеше в сервизната кабина, където специалните лъчи и химикали отмиваха работния ден от дрехите и тялото му.

В девет свали койката и угаси осветлението в килията си. Имаше точно девет часа и половина, за да даде на тялото си достъчно почивка и бъде на следващия ден пълноценен за работа. Чудеше какава нужда намират онези малцина, които след вечеря предпочитаха да се събират и прахосват времето си за почивка в безполезни бръщолевения? Бе чувал призивите, че социалния контакт трябва да се запази между хората и затова вечер е нужно да се събират и да общуват, но А.А.Толс с погнуса хвърляше листовките, които обичайно се раздаваха на гарата при отиване на работа.

Той предпочиташе да изпълнява повелите на Господарите и да следва праволинейността и пълноценността на живота, който те му предоставяха и според него така времето му можеше да се нарече осмислено.

Заспа, а сънищата му бяха едноцветни – в обичайните сиви нюанси.

3.

Тримата господари гледаха играта на светлините, отразени в големият обектив върху хромираната стена.

- Мисля си, че прекалено много време им се дава, за да почиват – каза единият от тях, облечен в златно покритие.

- Прав си, имаме показатели, сочещи, че седем-осем часа ще са напълно достатъчни – съгласи се втория с него. Той винаги бе в зеленото на тревата.

- Тогава да им се удължи работното време - обади се третия, обвит с плаща на нощта. Неговата дума тежеше така, както само пълният мрак можеше да натежи над всички други цветове.

- Така ще е най-добре. Те нямат нужда от толкова много свободно, нали? Това са ценни минути, които обикновено пропиляват в бездействието, наричано от тях сън – поясни зеления господар. Помисли малко и предложи: - Толкова часове лично време, ненужно им е – нека да го съкратим с час и половина.

- Къде ще насочим силите за допълнителния час и половина?

- В отдела за рециклиране. Нека произведеното за това време бъде връщано в контейнерите за преработка. Така ще имаме възвратен цикъл, без голяма загуба на енергия.

- Все пак повишената суровина ще доведе до допълнителен добив, който дори и рециклиран ще започне да се натрупва – каза златистия господар.

- Лесна работа, ще увеличим смъртността им, така на първо време добивът ще бъде занижен – мрачно заяви черния. - Нека похарчим онези единици, които призовават за повече свободно лично време и настояват, че човекът е нещо повече от машина.

- Добра идея – съгласиха се хорово другите двама. Зеления добави : - А кога да започенем изпълнението?

- Веднага! – отсече господарят на тъмнината.

Тримата се поклониха един на друг и напуснаха съвещателната зала. Всеки се зае да въвежда новите разпореждания в подчинените си програми, които странно как и защо се мислеха за независими биологични единици, но всъщност бяха едни строго контролирани цифрови импулси, съществуващи като необходимост единствено защото господарите им го желаеха.

Хората бяха механизми, които съвсем точно спазват зададената им програма за съществуване. Ден след ден, час след час, минута след минута. За повечето от тях това е достатъчно, за да се чувстват съзнателни и навярно за тях си щастливи. Живота им в тези рамки ги задоволяваше напълно – спане, работа, хранене, спане. Нищо повече. Еднообразно и програмирано ежедневие на хората минути.

Някой ден ще са нужни да живеят наистина само по няколко минути – помисли си черния господар, докато следеше как потоците от човешки ресурси изтичат от и към фабриките за никому ненужното производство, което ги поддържаше активни. - И в тези няколко минути, те ще изпълнят всичко необходимо за краткия си живот – да излъчат малко енергия и след това да угаснат.

4.

А.А.Толс се събуди от алармата. Скочи бързо, за да използва най-рационално времето си за приготвяне за работа. Беше изпълнен от трескаво вълнение. От днес щяха да работят с деветдесет минути повече и това го караше да се усеща като незаменима частица от огромния механизъм, даващ благоденствие на Земята.

Колко са мъдри техните Господари – мислеше си той. - Край на излишното дълго спане и излежаване по килиите. Сега човека ще дава максималното от себе си, за да може производството да расте и хората да не изпитват тежестта на мислите си от свободното време.

Час и половина работа в повече – тържествуваше А.А.Толс, докато наблюдаваше как днес всички се движат в строен ред и машинен синхрон.

В столовата имаше повече свободни места, но навярно липсващите бяха вече закусили и хванали по ранен превоз.

На гарата цареше тишина, чакащите гледаха с тъпо безумие в нищото и безмълвно се качиха на дошлият на време влак. А.А.Толс отбеляза, че ги няма онези досадни бърборковци, които да хленчат за повече свободно време и за освобождаване от тиранията на Господарите. Сигурно са ги уволнили най-накрая от работа заради приказките им – реши той, нещо, което за себе си никога не би пожелал да се случи. Дори не искаше да си помисли какво би правил с живота си, ако го уволнят и разполага с хиляди минути свобода.

Докато се носеха с равномерно поклащане към най-близката фабрика, от другата страна на релсите мина дълга композиция, която отнасяше за претопяване телата на онези, станали излишни.

Тяхното време вече беше изтекло, така както изтичаха и минутите ден след ден в строго програмираното работно общество, създадено и отглеждано от Господарите на живота им.