С крила над океана

12:32 - Приглушеното блъскане на вълните се чуваше дори и през дебелите защитни стъкла, едно постоянно бумтене, тежащо от грохота на стихията отвън.

Това бе и първото, което Ия долови като усещане, веднага щом се отърси от спазмите на раждането. Нервните връзки между отделните компоненти на индивида се бяха сработили идеално, макар в началните минути от време на време потреперваше, докато последните от тях намираха двойката си неврони из тялото. Наблюдаващата Програма отчете като нормална тази реакция и предвижи новородената напред по меката транспортна линия.

Хранителните туби от силициев желатин и пяна вече бяха поставени и след секунди Ия с удоволствие прие първата храна в живота си. Засега още не можеше да знае дали е вкусна или не, но бе благодарна да я получи и така да притъпи онова глождещо я усещане в стомаха. Малко по-късно разбра, че го наричат глад. Хилядите като нея бяха заети с това да пораснат възможно най-бързо и да продължат нататъка в обучението си.

Ия наредена до другите от новото поколение изглеждаше малко различна, може би в заоблените форми и лекото, но видимо по-едро тяло. Новородените блестяха на луминисцентното осветление и метализираните им телца връщаха светлината в хилядократни искрици. Засега все още не бяха нищо повече от късчета материя на необучени деца.

Но не за дълго.

12:54 - Подпряла се на ръба на огледалната стена, като все още внимаваше да не наруши баланса между слабите крака и наедрялото тяло, Ия се взираше в отражението на бушуващия Океан отвън. С равиването на мозъка, тя вече можеше да контролира информацията за всичко, което вижда и да го възприема съзнателно. Макар и не така, както другите й събратя и връстници.

Преди малко бе уловила трептенията идващи изпод основите на сградата - подпочвените вибрации сякаш я тресяха при всяка нова вълна. А те следваха една след друга, целта им бе да сринат сградата на лабораторията и неспирно се нахвърляха срещу стените от стоманобетон. Безполезно, защото няма кой да дообучи Океана, веднъж създаден да унищожава, той се нахвърляше неуморно към стените без да сменя тактиката си и с единствена цел да избива новородените зад самите стени. За нея Океана, който вече бе споменат от обучаващата ги Програма, беше много обширно понятие, пред което тя съвсем скоро ще се наложи да се изправи и загине.

Ия бавно се плъзна към хранителната банка, имаше нужда да приема богатата хранителна каша, за да засити глада на непрекъснато растящото й тяло. Пред контейнера имаше още няколко индивида от нейното поколение. Тя не им обърна внимание и просто зае място под един от свободните накрайници.

Преди малко на тялото й се бяха появили процепите за крилете, а това показваше, че е преминат още един стадий. Остави се на чувството на насладата от поемането на храна. Вече знаеше кое й харесва и как да го намира. Началните следродилни стадии се ограничаваха с честото хранене и сякаш това беше единствения им зададен стремеж, да натъпчат с повече от кашата телата си и после да наблюдават видимият им растеж.

Ия не беше съгласна това да е смисълът на живота, макар да се подаваше на тези първични инстинкти на удоволствие. Но в умът й назряваха различни мисли, прерастващи в идеи, които все още не можеше да формулира съвсем ясно и завършено.

Поне засега.

13:26 - Дебелата обвивка на тялото й беше станала почти непробиваема. Току що завършилия опит с другите от поколението го доказа. Остриетата просто се превиваха в покриващата тялото на Ия броня. Обясниха им, че това е за да се придобие имунитет към враждебния свят отвън. Отделни индивиди могат да издържат цели минути, преди да бъдат пометени, казваше Програмата.

Лабораторията им предлагаше засега подобна бронирана защита, но когато излезнат навън стените й нямаше да ги има и те сами ще трябва да живеят... и да умрат. Програмата за обучение монотонно им натякваше, че ще се изправят пред опаности, които засега се задържат в защитения периметър, който с години беше постоянен и целта на индивидите е да го поддържат такъв. Даваше им някои примери от предните поколения. Грешките, които биваха допускани. Повтаряше непрекъснато думата „задружие”. Програмата искаше като излезнат да останат заедно възможно най-дълго време и така да могат да отстоят на нановълните до идването на следващото поколение.

Самата обучаваща Програма имаше нужда от нови методи за противодействие на Океана, но нямаше вече кой да ги въведе и тя правеше единственото, което й бе останало – да учи поколенията на това, което вече знае, да ги изпраща на възможно най-кратки интервали време навън и да създава нови и нови поколения в тази бекрайна игра. Затова бързаше да предаде полезната информация на растящите и да ги изпрати навън. И макар всичките тези познания щяха да са нужни за много кратко време, обучаващата Програма неуморно ги набиваше в главите на всяко ново поколение.

Океана е бил рождена люлка, но се превърнал в гроб – повтаряше програмата. Трябва да го запомнят. Ия го запомни. Споменът от неотдавнашното разочарование, че живеят само за да се хранят, бе вече избледнял. Сега тя знаеше, че участва в нещо, което е толкова важно и обемно като замисъл и просто с нетърпение искаше да започне изпълнението му. Съзряването на интелекта й бе видим. Програмата съвсем скоро я обяви за най-добрата от нейното поколение. Понятието „нова надежда” се запечата в паметта на Ия. Възприемаше почти двойно количество информация и резултатите бяха на лице. За нея не представляваше никаква трудност да преминава препятствията с лекота и познанията за външния свят бяха повече от тези на другите.

Знаеше вече всичко за биоокена, който не спираше да напада лабораторията – единствената останала обител, която бе неподвластна на силата му. Знаеше, че вълните му са враждебни наноорганизми, който имаха за цел да се промъкнат тук и да прекратят механизма на създаването на поколенията.

Макар навън всички от вида на Ия да загиваха, Океана търсеше начин да спре възпроизводството им и затова единствената цел бе да разруши лабораторията - последната крепост, която не е успял да завладее в този свят. Също и последния спомен от миналото, което той вече промени.

Но Ия беше изненадата.

13:57 - Оставаше съвсем малко време и щяха да срещнат врагът отвън. Поколението бе готово. Повечето знаеха, че едва ли ще просъществуват повече от час в отровената среда на биоокеана, но каквото и да направеха срещу него, все ще е от полза за идващите след тях. И за следващите след тях. Програмата им каза, че скоро процесът на създаване ще бъде съкратен и се надяват да могат да съберат две поколения, по идея на младата Ия. Така по старите ще могат да помагат на новите направо в самата бойна среда – бе казала тя.

Ия с интерес научи от малкото, което знаеха за Океана, че веднъж развили се преди време, нановълните му нямат нито способност за самообучение, нито за саморазвитие. Просто правят огледални копия на самите себе си и така се множат преди всеки напад срещу стените.

Тя хареса метода и предложи именно това, поколенията да се създават в самата среда, а не тук – в лабораторията. Обучаващата Програма одобри и тази идея и се съгласи да я обмисли, но повтори, че тя е безсилна отвън и засега няма да може да стори нищо повече от това.

- Аз мога да го правя! – заяви Ия и така постави нещата под дръг ъгъл.

Ия беше усетила в себе си, че можеше да възпроизвежда себеподобни отвън. Първо усещането се бе появило неясно и обвито в мъгла, но скоро тя разбра всичко и го обясни на Програмата. Че тялото й не е безполово и безлично като на другите, а способно да дава начало на други индивиди.

Думата, която използва този път невидимия учител на стотиците поколения беше – Еволюция.

Звучеше тържествено.

Звучеше обещаващо.

Ия ще бъде първата от рода на победителите. Така каза Програма, а тя знаеше много повече от всички други. Нали беше оставена от самите създатели преди много време, всъщност тя бе останала като единствения спомен за тях, за това, което е било някога и с едно последно послание от тях – да спре Океана. Затова сега научи Ия на неща, които са били спестявани на другите поколения – разказа й за миналото. Едва би била нужна информация по история на защитниците на лабораторията, след като няма да имат никакво време за живот отвън, че да си я спомнят. Но Ия щеше да живее повече от другите, затова трябваше да знае и повече от тях. А и тя ще може да ражда, затова Програмата я отдели от другите и започна да я подготвя отделно, след като в базата си дани откри, че може да я направи такава, каквато самата тя й предложи.

Долния брониран слой беше удесеторен по обем и програмата го нарече „утроба”. Постави нещо в тялото й, нарече го клетъчен осеменител, който Ия бързо разбра за какво е и прецени, че ще са нужни много подобни на кристалчета банки, които да й бъдат непрекъснато доставяни от специални носачи.

Програмата се съгласи. Направи се също така и лека модификация в мозъка на Ия, свръзвайки го с осеменителя в утробата, за да може да препредава генетично спомени и информация - нещо като свръхбърз курс на обучение още в ембрионален стадий. Така и двете поколенията щяха да излизат много повече подготвени срещу нановълните, възприемайки непрекъснато подменяната информация от майката носителка.

Майката беше Ия.

14:39 - Програмата пусна поколението на Ия навън, но нея я остави за да може да я подготви възможно повече. За да бъде тя по-силна и умна. Заедно с това започна да подготвя и ново поколение от носачи - индивиди, които засега имаха само една цел - да обслужват Ия.

И тя беше вече нещо съвсем различно. Бе обмислила сама начин за борба с вълните на Океана. Имаше собствени планове за борбата с него. Имаше и с какво да го изненада. Процесът на възпроизводство, който щеше да използва, бе съкратен многократно. Щом ще могат да бъдат обучени още докато са в нея, като непрекъснато всичко се съгласува с Програмата и нейните опит и познания, така поколенията няма да губят време и ще могат да се застъпват едно с друго, а и да се самообучават непрекъснато. Те ще се раждат готови.

Раждат!

Тази дума се бе превърнала в емблема на новия процес. Програмата го хвалеше и спомена, че създателите биха били много горди със себе си, ако бяха сега тук за да го видят. Но създателите и всички подобни на тях видове вече ги няма, отровата на биоокеана ги унищожи, макар подобни на тях същества да бяха сътворили и самия Океан. Все пак бяха успели да оставят лабораторията като последна възможност един ден всичко да бъде поправено или загубено.

Но сега има една нова надежда и тя се казваше Ия.

Последния стадий на трансформиране беше краткия какавиден сън. Ия заспа и засънува всичко онова от историята на живота, което беше предала Програмата в паметта й.

Имаше какво да научи от грешките на миналото.

Имаше за какво да помечтае един ден да бъде отново реалност в бъдещето.

Много й хареса една картина от далечното минало, която бе отделила от потока информация. Как един организъм, подобен на нея, и по модел на който са били създадени всички поколения, лети над цъфнала градина с цветя и каца на всяко от тях. С крила носещи всички цветове на дъгата – техните краски бяха невероятно живи. Тази градина и едно спокойно плискащо се море недалеч от нея, безобидно и тихо поклащащо тяло с пебливи вълни, бяха онова, което тя сънуваше.

Ия се усмихна насън и произесе една дума:

- Бъдеще!

15:39 - Ия се излюпи от тялото на какавидата и бе изстреляна през шахтата навън с поредното поколение на лабораторията. Тя автоматично ратвори бронирани криле. Бяха метално сиви, но тя скоро ще ги окраси с багри.

Преди да направи първия си мах тя избълва първото свое поколение. Бяха по-дребнички от нея, но затова пък по-бързи и по-умни от всички предни поколения. Те веднага се нахвърлиха към нановълните, които довършваха оцелелите от стария вид. Първите й деца загинаха на задържащата граница на периметъра, но успяха да предатат сигнал с информация - за първи път имаха възможност да изучат врага в директен досег и да видят слабите му места.

Програмата в лабораторията и Ия веднага я приеха и проучиха, след това предадоха наученото на готовото да излезе следващо поколение. То излетя с готовност към бойното поле и сякаш се задържа малко повече, преди вълните да го пометат,

Окена бе стъписан и изненадан от току що нападналото го трето поколение, което Ия бе оцветила в един цвят, който извелече от група молекули в себе си.

За първи път от години вълните му бяха спряни и само след минути, когато няколко поредни поколения се бяха организирали в плътна стена от тела, направиха и първото си отстъпление.

Ия се засмя доволно. Щастието й се предаде на всичките й деца. Те размахаха крилете си и се хвърлиха към врага.

Ия отвори вратите на промените.

19:23 - Часове след излизането на Ия на бойното поле, около нея имаше дебел слой крилати синове, който я пазеха от случайно пробила защитата вълна. От лабораторията непрекъснато излитаха носачите на нови и нови семенни банки, който тя бързаше да изпразва.

Периметъра около защитената твърд ставаше все по-широк. Биоокеана ръмжеше свирепо и бурно се нахвърляше срещу разноцветните вече индивиди, които обаче смело го посрещаха и асимилираха в безвредни капки вода.

Ия се засмя отново, когато разпозна, че вече расте подобно на нея дете и скоро щяха да са две раждащи майки.

Ще я нарече Ая, дъщерята на Ия.

00:00 - Вълните отстъпваха все повече назад и с всяка изминала минута наноокеана започна да губи територии. Новите индивиди бързо ги чистеха от пагубните вируси на миналото, който бяха превърнали всичко наоколо в един безкраен мъртъв Океан. Стихията му вече бушуваше далеч от стените на лабораторията, отливайки се непрекъснато и заглъхвайки завинаги.

Победата и загубата се тикаха една друга, обвързани като брънките на верига, на която бе увиснал света.

Скоро обучаващата Програма доволна отбеляза, че се вижда първата чиста и незаразена земна почва от дълги години.

Над нея летяха безбройни вече ята от пъстроцветни пеперуди, които бързаха да я засеят с цветя.