неделя, 27 февруари 2011 г.

Родена от жар

1.


Крилата на пламъка сътвориха вятър – могъщ и горещ. Ина усети допира му върху лицето си и си помисли, че тази стихия може да изгори всичко наоколо. Дори и нея.

Изплаши се, когато разбра, че той всъщност иска да я докосне с пръстите си, хищно плъзнали се към нея като огнени камшици.

- Моля те, иди си – каза тя и вдигна белите си ръце пред лицето в безполезна защита.

Кожата им започна да се зачервява, парещия напън на нажежения въздух започна да я гори болезнено. Дракона бе направил с тялото си пламтящ обръч около девойката, която скоро щеше да се стопи от огъня му.

- Моля те! – проплака тя и в гласа й се долови искреността на молбата й.

Огнения овал се спря за миг и в него припламнаха два живи въглена и Дракона сякаш се вгледа в очите й, които отчасти бяха скрити от дланите. След това крилете му махнаха още веднъж и той изчезна.

Ина остана сама. Огледа се. Нямаше и помен от него. Помисли си, че е сънувала, но зачервената й кожа показваше, че не е било сън.

Тя заплака и се сви на пода, прегръщайки с треперещи ръце коленете си. Бликналите сълзи опариха изгореното й лице със солта си. Това я накара да стане и да си сложи една влажна кърпа, която да успокои изгореното. Хладния допир на кърпата малко притъпи болката.

Толкова близък не го беше усещала никога. Имаше усещането, че само за миг може да се превърне в гънка от пламъците, които се бяха разпилели наоколо. И макар и да бе изложена на смъртната опасност да бъде изгорена, тя почувства и нещо друго, нещо, което осъзна, че я привличаше в онази огнена форма, появяваща се отскоро в нощите й.

Все още нямаше име, с което да нарече това усещане, но знаеше, че го е имала винаги в себе си и сега се е събудило като раздухана от вятъра жар.





2.

- Казваш, че той често идва при теб, така ли? – попита я доктора.

- Да, най-често нощем, когато небето е покрито от облаци. Не знам, така си мисля че е – в безлунните нощи винаги се появява.

- И е винаги като...

- Огнен пламък – прошепна Ина и затвори очи.

Като че ли го усети отново край себе си. Беше започнала да жадува за присъствието му. Чакаше го с нетърпение в нощите. Упояваше се от мислите за Дракона.

Огнено дихание, идващо от нищото, но което беше всичко нужно на света...

- Необичайно е – кимна доктора, докато я гледаше как се докосва в мислите си до спомена за случващото се. – И от колко време продължават тези... визити?

Ина не отговори, опита се да раздели времето на части – една беше от миналото, друга от сега, а имаше и трета – онази на бъдещето, което тя ясно долавяше при всеки досег с огнения поглед на Дракона. Той умееше да слива трите величини в едно. Беше й показал как изглежда времето така сплетено в едно цяло. И Ина го прие като нещо лично, като спомен, останал някъде забравен, но веднъж припомнен беше станал незабравим.

- Не зная, може и да е от месец, но може и да е повече – рече накрая, но побърза да обясни: - Разбирате ли, всичко това сякаш е било винаги с мен, просто не съм го забелязвала толкова ярко.

Така го нарече – ярко. За нея Дракона беше светлина, беше огнена сила и ярко зарево. Беше като най-ярката звезда в целия безкрай на вселената.

И беше само нейн!

- Разбирам – доктора записа нещо в бележника си и след това й подаде един лист. – Това е рецепта, взимай от лекарството всеки ден, надявам се да ти помогне да преодолееш изгарянията.

Беше й предписал неутрализиращ психозата медикамент, но не счете за нужно да го спомене. Това щеше да обясни на родителите й. Според него, пациентката имаше нормалното за младо момиче видение за някаква свръхсила, която иска да я обладае. На прага на съзряването, неукрепналото й съзнание бе потърсило някаква различна форма за преминаване на този етап от живота. Той щеше да се постарае да я заличи от мислите й, също и да й помогне да се влее в живота по обичайния път на всички човешки същества.

Ина благодари и напусна кабинета. Отвън я чакаха родителите й. Бяха притеснени и това личеше от пръв поглед. Виденията на дъщеря им ги бяха уплашили истински. Също и честите изгаряния, появяващи се по ръцете й, за които те обвиняваха само нея и желанието й да им причинява болка с поведението си.

Бащата влезна да говори с доктора, който го покани с жест в кабинета си, а майката взе дадената рецепта и я поведе към колата на паркинга.

Още преди да се качи в нея, Ина усети, че той е някъде наоколо. Вече можеше да долови присъствието му – всъщност, винаги е могла, но просто е гледала в друга посока. В момента беше много по-осезателно от всякога. Като да се протегне ръка над огнище – веднага докосва силата на близналите я огнени езици.

Огледа се, беше се свечерило и небето се криеше под гъст пласт от облаци. Мрака обещаваше да е пълен, гъст и непрогледен. Тя знаеше, че тази нощ той пак ще я навести и отново ще сплете времето по онзи необичаен начин, който все повече й харесваше.





3.

- Там същото ли е като тук? – попита Ина огнения си посетител.

От някое време те можеха да разговарят. Тя на глас, а той шептеше направо в мислите й. Гласът му нажежаваше малко повече мозъчната й кора, но беше търпимо, ако не се задържаше дълго. Това момичето му го обясни още при първия ясен разговор между тях. Че от него идва болка, когато е прекалено близко до нея, също и опасността да я изгори, ако се опита да я докосне. Не че не искаше да падне в прегръдките му, но болката...

Дракона изпрати послание, че е разбрал и оттогава се държеше на разстояние, а и не оставаше повече от половин час, но винаги намираше как да я докосне. От тялото му често се сипеха водопади от искри, които трептяха като съзвездия над и върху притихналата в захлас Ина. Той й беше казал, че така сякаш е покрита с воал от звезди.

„Различно е” – дойде отговора с поредния букет от искри. „Не е такъв ограничен във времето и пространството, както при вас. Можем да летим и преминаваме в други светове. Всичко е много по-свободно. Много по-наситено с жарава.”

- Сигурно е красиво – замечтано каза тя. Искаше й се да го види.

„Красиво е” – съгласи се мисълта му. „Там въздухът е като в горяща звезда, винаги е наситен с преливащи вълни от огнени течения.”

Ина се опита да си представи как се намира в средата на нещо подобно. Неусетно си помисли:

„Покажи ми!”

И Дракона й помогна, като изпрати с тласък ярък образ в мислите й на неговият свят.

Тя се озова насред взрив от светлина, материя и невероятно оцветени горящи газове. Наистина й се стори, че се намира в сърцето на някоя звезда, която в един и същи момент се ражда и умира. Експлозии на мълнии накъсваха далечни хоризонти, завихрени на няколко нива. Видя как се носят величествените форми на живот сред пожарите на милиони изгреви и кървящи залези и на нея й се прииска да бъде една от тях. Да има такива крила от пламъци и може да лети над земята под краката й, която беше от живата рана на жарта.

Видя също реки и потоци от топящо се стъкло и преливащи един в друг океани от лава. От нищото се раждаха факли и над тях валеше дъжд от блестящи искри. Пламъците избуяваха като цветя сред жаравата на горящи полета. И имаше много свобода, много пространство, което Ина разбра, че е безкрайността.

Видя един свят сътворен от огъня.
И беше невероятно красиво.





4.

Клоните на дървото шумяха приятно от вятъра, който играеше между тях. Ина вдигна глава, сякаш можа да го види как се провира и успя да проследи движенията му по трептящите листа и огъващите се клонки. Беше силен и пъргав, не спираше и за миг на едно място, въртеше се, прехвърляше се от дърво на дърво и пак се връщаше на това, под което тя бе седнала.

Под дървото имаше малка пейка от брезови трупи. Ина обичаше да седи на нея, в самият край на горичката, току до възвишението на хълма, а под него се виждаше цялата долина. Любимото й място за размисли през деня. Тихо и спокойно. Тя идваше тук често и прекарваше часове в гледане към хоризонта насреща. Харесваше й да посреща залеза, напомняше й за онова видение от другия свят. Слънцето съдържаше силата на звездната искра от него. Понякога оцветяваше облаците в наситения цвят на горящата жар, която тлееше постоянно в мислите й.

От онази среща, в която Дракона й позволи да види неговия свят, тя сякаш започна да вижда много по-ясно и отчетливо всичко край себе си. Сякаш в погледа й се настаниха още един чифт очи, които й посочваха много невидими досега неща. Като играта на вятъра, като шепота на листата, като безкрая на хоризонта, като красотата на залеза, поръсен с тлееща жар - нея сякаш харесваше най-много.

Беше като постлан с живи въглени сън...

И се улови, че се замечта да отиде истински там. В онзи огнен свят. Не знаеше дали наистина ще е по-хубаво, но беше различно със сигурност. А и й се струваше някак омайваща мисълта, че и тя може да бъде същата като онази огнена стихия, каквато бе и самият Дракон. Тя също би могла да има криле като неговите, с които да прелита сред измеренията, които били безбройни като звездите.

Нещо я караше да си мисли, че и тя е като него – огнена.

Ина, Дъщерята на пламъците...





5.

- Може ли да ме вземеш със себе си? – каза тя една вечер.

Дракона й беше признал, че тя го е привлякла още с раждането си. Имало такава сила във вселената, която свързва една форма на живота с друга. Без значение от разстояния и състояние на съществуване. Нейната сила го повикала от неговото измерение и той дълги години е чакал съзряването й, обикаляйки самотно в нощите. Такъв бил редът, че повикалата го трябвало сама да отвори очите си за него и да улови присъствието му. Сама да пожелае да го вижда. Също и да бъде с него или да го преобрази.

„Ако ти го поискаш истински” – прошепнал гласът му в мислите й. „Ти ме доведе тук, теб съм чакал през всичкото това време и ти трябва да решиш къде бъдем едно.”

Ина неведнъж вече си бе мислила за това решение. Дракона я бе обсебил, макар да й повтаряше непрекъснато, че тя е по-силната половина. Харесваше й мисълта, че двамата могат да се слеят в едно цяло, но не и в нейният свят, който имаше безкрайно много ограничения над живота и формите. Дракона в него ще загуби силата си, ще загуби крилете и огъня в сърцето си. Ще стане обикновен. А тя го искаше такъв, какъвто го бе усетила на няколко пъти – силен, като спускаща се лавина от лава.

Огънят му можеше да изгори всичко.

И всеки...

Като в онази нощ, когато я нападнаха трите отрепки на улицата. Кой знае какво искаха от самотно обикалящата девойка – парите й, дрехите или тялото й. Единия бе извадил нож, Ина видя как блесна острието му на уличното осветление. Другите се хилеха противно, лигите им затекоха от жажда. И вече бяха протегнали мръсните си ръце, с криви пръсти и черни нокти, към чистата душа пред тях, когато Дракона дойде. Първо ножът в ръката на изрода се нажежи и металът му за секунди се стече в нея, изгаряйки плътта и костите. Онзи изрева от болка, но той все още не беше познал истинската сила на болката. Огнените криле се разтвориха в огнен ураган и скриха под себе си нападателите. От пламъците долетяха изтерзаните викове на горящите същества, които бавно се топяха в прегръдката на Дракона на Ина.

В тази нощ тя разбра, че го обича и иска да бъде като него – изпепеляваща с огъня си страст.

Непобедима и могъща.





6.

- Тук ще останеш – твърдо каза бащата, когато я въведе в стаята.

Очите му бяха зачервени от мъка, но гласът му бе решителен. Той се огледа доволен – стаята имаше само един прозорец, преграден с дебели решетки. Стените бяха бели и единственото легло покрито с чисти завивки.

Ина мълчеше. Очите й вече виждаха много по-надалеч от тези на всеки смъртен. Гласовете им се струваха слаби и тя долавяше в тях тази слабост, която ги накара да я доведат тук, мислейки, че така я крият от Дракона. Не знаеха, че това е невъзможно. Защото тя го желаеше, а нейната сила щеше да го извика където й да се намира. И да я отведе със себе си.

Не я беше страх, знаеше, че нищо не може да й попречи да напусне света им. Техния, не нейния. Свой ще нарече света на Дракона, онзи, в който нямаше звезди на небето, а самият свят беше една ярка звезда. И самата Ина щеше да се превърне в частица от яркостта. Само трябваше да изчака следващата безлунна нощ. Дракона й каза, че когато истински пожелае, тя ще може да премине с него. Да прелетят над границата и да бъдат свободни.

А сега тя го искаше повече от каквото и да е.

- Можете да идвате всеки ден, за да я виждате – предложи младата санитарка, която внимателно затвори и старателно залости вратата на стаята.

- По обед – обяви бащата. – Надявам се да я успокоите най-накрая и да я накарате да забрави за тези нейни светове. И тези... Дракони!

- Разбира се, в нашата клиника работят добри специалисти. Още от утре ще започнат процедурите с вашата дъщеря. Надявам се до един месец да може да ни напусне с чисти мисли.

- И аз се надявам на това. Благодаря ви и до утре. Ще доведа и майка й, бедната, толкова тежко преживя тези последни месеци. Ина просто не беше същата... – той потърси правилната дума, която да опише страданието на семейството им. – Беше различна.

Младата жена кимна със съчувствие. Беше изпитала симпатия към току що приетата пациентка, която би определила като красива, ако не беше липсата на живот в погледа й. Докато я преобличаха в болничните дрехи, санитарката можа да я огледа. Черните като нощ коси, сините като звезди очи и бледото лунно тяло – правилни черти и красиво изваяни форми. Но искрата на живеца сякаш беше отлетяла от тялото, оставяйки го да тежи самотно на това чуждо за душата й място.

Може би виждаше нещо друго, невидимо и неуловимо за останалите – си помисли тя, защото така й се стори, в краткия миг на кръстосване на погледите им.

Може би й беше познато...

Реши по-късно да мине и да погледне отново момичето. Щеше да й поговори, защо не, може и да я събуди за разговор. Двете бяха почти на едни години, навярно имаше за какво общо да си поговорят.

Може би за нейния личен Дракон, който бе започнал отскоро да я навестява, разкривайки й невероятния си неземен образ. Санитарката криеше дълбоко в себе си тази тайна, която толкова много я плашеше, но току що бе научила, че не е само тя с подобен огнен обожател. Дракон с крила от пламъци, който й обещаваше да я научи какво е да изгориш от любов.

Тя погледна през защитения с мрежа прозорец на сестринската стая и видя, че тази нощ няма да има нито звезди на небето, нито луна.

Светът беше потънал в пълна тъмнина. Точно такава, каквато беше нужна на Дракона за да се появи.





7.

- Вземи ме! – извика Ина и протегна ръцете си.

„Сигурна ли си?” – долови шепота на гласът му.

- Да, не искам да оставам и секунда повече.

„Тялото ти ще остане.”

- Нека. Хайде, вземи ме! – повтори Ина с нетърпение.

Дракона се формира с цялата си мощ в стаята. Извиси се над леглото и крилете му се опряха в стените, боята по тях се наду и стопи за секунда. Очите му, силни като две слънца през юли, се впиха в тези на Ина и зениците им лумнаха диво. Той видя, че желанието й е искрено и размаха крилете си с невероятна сила. Въздухът започна да гори. Маховете изгаряха защитата на това измерение и пробиваха пластовете му към неговото.

По-силно...

По-бързо...

...И още по-бързо се разгъваха крилете и разпалваха пламъците в малката стая.

Силно плющене трошеше тишината на нощта. Отекваха като разцепващи небето светкавици. В създадения вихър започна да се отваря прохода - Дракона с нокти раздираше обвивката на този свят и бързо разширяваше отвора. От него се изля вълна от пламтяща лава, светлина на плъзнали снопове от мълнии и ярки кървящи цветове и за един миг обляха девойката с водопад от жарава.

Тялото на Ина се пропука и се разтвори и тя го напусна със силен вик. Нейната истинска същност се хвана за подалия ръцете си Дракон – двамата се докоснаха и уловиха силно и огнените му пръсти й дадоха силата, за да се превърне и тя в същество от пламък.

Краищата им се сляха, преплетоха се като огнени камшици и литнаха към прохода. Телата се наляха с яркост и преминавайки в драконовия свят, Ина се превърна в първичната експлозия на една новородена звезда.

Светлината й изгря ослепително в космическата безкрайност, частица от която вече беше и самата тя – Ина, Дъщерята на пламъците...





* * * * *

В стаята остана една обгорена, сгърчена и ненужна дрипа, захвърлена на леглото, което все още димеше.

2 коментара:

  1. Като постлан с живи въглени сън...
    Впечатляващо, изгарящо и... каква любов!
    Благодаря за емоцията :)

    ОтговорИзтриване
  2. Като всяка любов... преливаща в пламъци!

    ОтговорИзтриване