неделя, 13 март 2011 г.

Кома

Дълбок сън, най-дълбокият, преди да бъдеш заличен от списъка на живота. Навярно и най-желаното място, където може да се скрие остатъка от умореното съзнание.

Тук вече ги няма рецепторите на болка, която да го кара да страда заради едно или друго от битието. Нито онези фини окончания превръщащи светлината в образи или цветове, наричани тъга, а понякога и щастие.



* * * * *

Първи урок:

Живота е бил просто сън, за който няма да си спомняме пет минути след като се събудим – приблизително, защото минутите ще са отдавна забравени като понятие.

Също както ще бъде забравен и смисъла на „живота“... като понятие.



* * * * *

Кома, летаргията на един сън, от който никой не може да те събуди. Тя е предверието на смъртта, когато чакаш да бъдеш пропуснат или върнат в ново тяло, за да страдаш още.

Нарколептичен колапс на душата, бягаща от действителността. От измамната ѝ външност, доловима досега единствено чрез лесно поддаващите се на заблуда сетива. Но тук, в този ъгъл от безкрайност, няма да има повече лъжи, нито подхвърлени евтини измами.

Сънят ще е безкраен, продължаващ цяла вечност... и половина.



* * * * *

Втори урок:

Само мъртвият не се бои от нищо. Защото страхът е суетност, присъща на живите. Защото времето вече не се отброява с „часове” и никога не можеш да закъснееш. А онова, от което те било някога най-много страх, неочаквано се оказва най-изкушителното привличане за преминалото в друго съществуване твое съзнание.



* * * * **

Възприятията отразяват живота, но те се определят от сетивата, които изчезват когато познатото ти съществуване също изчезне.

Таламуса е смазан и лишен от връзка със системата, която още миг-два пулсира и тялото угасва като призрачен ден пред вечната нощ.

Мрежата от нерви издъхва с наслада.

Остава отворено само онова единствено око, подтискано до този момент, с което виждаш без да избираш или да ти бъде наложено да избираш истината. Отначало приемаш, че си буден, но все още сънуваш, застанал на някой далечен мост между сънят и реалния свят. А после разбираш, че вече никога няма да заспиш:

Просто ти си сънят.

1 коментар:

  1. ... остана една тишина в безвремието ...
    Просто ти си сънят...
    Какво облекчение!

    Интересни мисли за това състояние :)

    ОтговорИзтриване