вторник, 16 август 2011 г.

Докладът

Добре де, какво сте ме зяпнали такива, че и цяла комисия сте се събрали?! Питате и подпитвате. Въпроси, въпроси и пак въпроси.

Малко ли ви казах, устата ме заболя от говорене. Колко листа хартия изписах и подписах, ама не, ето и вие сега – пак да съм разкажел, и на вас да опиша какво е станало.

На сто теста за психосъстоянието ми ме подложихте. Кръвта ми източихте от проби. От рентген прегледи кокалите ми омекнаха. Главата ми, бедната, с какви ли не скенери я гледахте. А онзи, доктора, профосора ви по медецина, как беше?... А, Живински! Той пък искаше да ми отвори черепа и някаква сонда да ми пусне в мозъка – чужди заповеди да търсел там, че не можело аз така да съм мислел, някой друг ме бил командвал. Добре че ми се размина.

Не съм бил мислел аз! Сякаш не знам кой съм!? Хайде де...

Какво питате за екипажа все? От екипажа съм останал само аз. Другите останаха там. Хареса им на момчетата и останаха. И вие да бяхте и вие щяхте да останете. „Рай било, викат, капитане. Нека да останем тука.” Аз какво да им кажа - да останат, щом искат. Мога ли да ги накарам да се върнат насила. То аз самия с нежелание се върнах, но трябваше, моята работа е друга.

Какво като съм бил капитан? Капитан съм тук, на Земята, за вас, но там всичко е друго. Веднъж усетил го и разбираш колко различни са нещата в живота. Уж сложни, а всъщност толкова простичко устроени.

А, професор Хамил, и вие сте тук виждам. Е, как е? Хареса ли ви вашата Териана? Нали вие и вашият екип я открихте? Планета мечта, ще знаете, трябваше и вие да дойдете и сам да се убедите. Но за съжаление, както вече казах, тази експедиция е първата и последната. Поне засега. Гледайте записите и това е. От тях се учете за новите чудеса в космоса. Ще видите скоро как планетата ще изчезне от екрана на телескопа ви.

Какво ме питате, Генерале? Дали можем да направим десант на Териана?

Ей заради такива като вас няма да ни пуснат повече там. Казвам ви пак – никой и нищо не може да се изправи срещу тях. Те са по-силни от всичките ви оръжия!

Как ли мога да ви го обесня, за да разберете?

Нали помните писанията, в който се вярваше до преди век-два, за бога, за сина му... за оная книга-сборник с поуки и легенди? Библия дето ѝ викаха. Чели сте за нея, нали?

Е, горе-долу Териана е това, което навремето се описвали за усещането за вечен живот на великото небе. И боговете са там и раят също. А кой може да се изправи срещу боговете? Не един или двама, а цяла планета населена от тях!

За първия ден ли да разкажа? Помня го, как няма да го помня.

Като кацнахме, а кацнахме само по тяхна воля, слязохме от кораба, разглеждайки с невярващи очи наоколо, и те дойдоха – едни хубави и благи, нито стари, нито млади, просто да ти е драго да ги гледаш. Хора като нас, ще речеш. От тях лъхаше усещането на старо приятелство, така го усетих аз. А и останалите споделиха, че имали подобни мисли.

Иначе изглеждали различно, казаха ни после, но след като преровили главите ни, докато сме кръжали в орбита, и аз се чудех дали да кацнем или не – по съвсем елегантен начин, не като... как беше онзи – професора Живински и неговите проклети сонди - стигнали до извода, че още не сме готови за реален контакт с чуждоземни форми на живот, а и подсъзнателно сме си очаквали подобна среща с богободобни същества. Все пак хиляди години човек е вярвал в божественото да е обитаващо небесата.

Посрещнаха ни, разведоха ни и всички тогава решиха да останат, както ви казах вече.

Е, как така защо? Ами защото там всеки може да бъде каквото иска, не им пречим с присъствието си. Мисля дори, че ще правят някакъв експеримент с нас. Те винаги правят опити. С всичко и навсякъде във Вселената, но без да вредят, а повече да помагат.

Да, Генерале, точно с нея - с Вселената.

Вие кой бяхте?! А, историк сте били – ами да, идвали са на Земята. Много пъти и излезе, че те са в основата на появата на човека. Някакъв от техните експерименти било. Нали току що това обясних на господин Генерала. Май не сте ме слушали.

Терианците дошли преди много хиляди години на Земята и открили няколко подходящи вида животни за техния опит. Ударили им по една инжекция с акъл. Не, не клатете тъй глава, точно това е станало. Някаква генна основа за умствено развитие вкарали в равен брой от всички набелязани видове. Дали малко разум, дето се казва, и ето – ние сме крайния продукт.

С другите видове не са се получили желаните резултати. Показаха ми някои образци, аз ги повечето ги разпознах веднага – делфини, кучета, маймуни.

Е, те затова и винаги са се отличавали с някаква остатъчна инетлигентност, сами го знаете, и ето ви от къде е идвала. Едни от образците, същества, които виждах за първи път, са заселили на друга планета, било също част от експеримента им. Имало едни подобни на сегашните паяци, които за много кратко време се развили, но били ужасяващо агресивни и точно в тази насока било и развитието им. Терианците ги унищожили, даже образец не оставили - голяма грешка бил за тях този вид, така ми разказаха.

Така на Земята останали най-надеждните – хората.

В началото били тук непрекъснато, помагали, съветвали, поправяли грешките на първите разумни хора. Дали им доста познания за различни неща, които хората не разбрали и бързо забравили, но това било част от преходната еволюция според тях. Понякога не били съвсем доволни, но оставяли нещата почти сами да се оправят, стига да не се стигало до крайни насоки.

После идвали през равен период от време, гледали накъде вървели хората, отчасти били удоволетворени от развитието и след последното си идване изчислили, че когато трябва пак да пристигнат на Земята, ние трябва да сме готови за срещата с тях. Тоест – като разум с разум. Но ето че сами успяхме да отидем при тях, малко преди срока за проверка. Обаче след като ни разпитаха, не така настойчиво като вас, ами безболезнено погледнаха в умовете ни, те решиха, че въпреки големия напредък, който сме постигнали, още не е дошло времето за среща между нас и тях. Отбелязаха, че технически сме напреднали много, но нравите са почти същите като преди хиляда години. А това не е развитие според тях.

Имали друго предвид явлението „разум”, което са ни дали някога - така ми казаха на тръгване.

„Опитай се, рекоха, да обясниш на твоите, че не всичко във вселената може да принадлежи на хората.”

Тяхната цел е да помагат да се създават повече разумни светове, а не да мислят как да ги завладяват, както вие предложихте например, Генерале.

Пратиха ви записи. „Гледайте и се учете!” – така казаха преди да отлетя към Земята.

Защо се върнах ли? Ами да ви кажа всичко това, че иначе кой ще съобщи на хората как да станат достойни един ден за да отидат пак на Териана. Ще помагам на всеки да стане готов за преселването си там. Иначе аз мога по всяко време да се върна и то без услугите на нашите бавни кораби, но ви казах – засега ще съм тук, ще помагам и уча.

Няма коментари:

Публикуване на коментар