сряда, 24 август 2011 г.

Десант от бъдещето

1.

Половин час преди полунощ, Тед Симънс се прозя и разтърка с ръце лицето си. Погледна часовника и сдържа следващата си прозявка.

Вече му се спеше. Увеличи звука на телевизора, течеше някакъв блудкав екшън, с надеждата това да позадържи съня поне още шестдесет минути далеч.

Така си бе наложил сам на себе си, поне до около един да е буден, а след това си позволяваше да поспи до сутринта. Не се интересуваше от навиците на другите дежурни в Противопожарната служба, които още след десет се унасяха в спокойни дрямки. Не и той. Стремеше се по-голямата част от дежурството да я изкара буден.

Огнеборците от нощната смяна вече спяха, последния, който му правеше компания, си тръгна преди двадесет минути. За сега всичко вървеше спокойно и Тед се надяваше да се радват на съня си до сутринта.

Района им покриваше голяма част от града. Няколко жилищни квартала, индустриална зона, търговска зона и ивица от крайбрежието. Тед отговаряше за това, че в случай на произшествие, дванадесетте мъже и двете коли да са най-късно на десетата минута на мястото в обслужвания район. Координираше действията си с тези на полиция и бърза помощ, а при нужда винаги можеше да се свърже със съседния участък за помощ, макар до сега никога да не се е налагало.

Всъщност много рядко бе изпращал и двете коли едновременно на едно и също място. Но това, че дежуреше в един от спокойните райони, не му позволяваше да се отпуска.

Отново се прозя и бавно стана от мекия стол. Изпъна схванатите си стави и се рамърда в униформата. Нямаше как, ще трябва да изпие едно кафе, ако иска да издържи до един.

Пусна кафеварката и затърси пакетчетата захар.

След минута се върна на мястото си, носейки димящата пластмасова чашка. Бяха минали едва петнадесет минути. Засърба и се опита да се съсредоточи във филма, чийто смисъл му бе убегнал от самото начало. Някой гонеше друг из различни градове, но точно за какво, така и не разбра.

Кафето излезе леко сладникаво, Тед обичаше да понагарча, но все пак го изпи. Сега ще му подейства и мозъка ще се поободри за известно време.

Двадесет и три и петдесет и седем минути. След малко щеше да започне любимият нощен блок на Тед по радиото, затова намали звука на телевизора и зачака да стане полунощ. Трябваше да изслуша редовната емисия новини, преди водещия на нощната програма да вземе мрака и самотата в свои ръце.

С настойчиво бръмчене, грейна червената лампа на пулта, която го свързваше с дежурния от полицията.

- По дяволите! - изръмжа Тед и вдигна телефона, като се подготви да действа и да натисне алармиращия бутон за събуждане. - Слушам!

- Тед, обадиха ми се току що, че от сградата на “Хипермаркет” излизат пламъци - заговори бързо дежурният от полицията, сержант Хил, с когото вече два месеца даваха съвместно смени. Тед веднага натисна алармата и острия звън се разнесе из задрямалата служба. - Пратих една от моите коли и ми докладваха, че десетия етаж гори.

- Вече пътуват, Хил - каза Тед и доволен видя как тичешком се изнясят огнеборците. Момчетата бяха истински професионалисти. - Нека твоите отцепят района, ако има някакво движение из улиците.

- Разбрано, ще държим връзка - полицаят затвори.

- Кимбърли, Тоолс - каза на появилите се старши на двата екипа, - сградата на “Хипермаркет” гори, десетия етаж! Отивате и двете коли!

- Слушам - кимна му Кимбърли и хукна към вече тръгващата първа кола, последван от другия.

Само след няколко секунди и двете машини се понесоха към мястото с включени сигнални лампи.

Тед се приготви за безсънна нощ. Изключи радиото и телевизора. Сега нямаше да му е до тях. Предчувстваше предстоящото усложнение, но реши да изчака екипите да отидат на място и тогава да поиска за помощ още коли.

Знаеше го петнадесететажният бизнес център на “Хипермаркет”. И със сигурност горящия десети етаж няма да бъде овладян на време, така че ще бъдат засегнати и други.

Първите три етажа бяха магазини, на партера имаше клонове на две банки, няколко заведения и фитнес салон. Нагоре продължаваха офиси на много фирми, студиото на радиостанцията, която се бе приготвил да слуша.

Какво ли още? Не знаеше точно, но поне нямаше жилищни етажи. Провери бързо в компютъра и видя, че всичко е предадено на сигнална охранителна система и в сградата няма нито един човек в този час. Или поне не трябва да има. Това ще кажат полицаите.

- Тед! - повика го Кимбърли по радиото.

- Казвай!

- Мисля че трябва да дойдат още сили. Вече е подхванат и горния етаж, както и двата надолу.

- Разбрано, веднага ще се обадя.

След по-малко от пет минути Тед се обади отново на Хил и се увери, че никой не е останал в комплекса, който е приет за охрана в девет и половина тази вечер. Сега оставаше на пожарникарите да овладеят и угасят огъня и след това ще се установи от какво е възникнал.

Вероятностите са много, но няма да се учуди, ако е от някое късо съединение в електрическата инсталация. Но това ще се разбере след като всичко приключи.



2.

Детектив Стан Филипс спря колата си малко след жълтата лента, ограничаваща достъпа и изключи сигналната светлина на предното стъкло. Бе преминал с бърза сокрост няколкото пресечки до тук и не искаше някой заспал водач да го удари.

Въпреки късния час имаше доста голяма групичка от зяпащи. Както винаги в подобни случаи, се събираха зрители на безплатното шоу. Обърна внимание на това, че няколко от тях снимаха с камери обхванатата от пламъци горна част на сградата.

Парчета бетон и стъкла се отъсваха със силен пукот и се понасяха към земята, където се разбиваха с грохот. За момента в този район на града това бе най-важното събитие и много коли на полицията бяха тук, за да помогнат на видимо отчаяните пожарникари.

Струите с вода и пяна, се забиваха някак смешно в огнищата, но и се губеха в тях напълно безполезни.

Сякаш рапалват, а не гасят огъня – отбеляза за себе си детектива.

- Сержант, кой е главния от пожарната? - запита минаващия край него полицай.

- Онзи до крана, името му е Кимбърли - отговори сержантът и се насочи към няколко прекалено приближили се гледащи огненото представление: - Отстъпете назад, опасно е, не виждате ли!

- Детектив Филипс - представи се Стан на тъпо заблия поглед нагоре огнеборец. Лицето му бе запотено, радиостанцията висеше безжизнена на рамото и изобщо мъжът изглеждаше доста зле. - Дежурен съм и поемам случая откъм наша страна. Нещо известно досега?

- Дяволска работа! Ето това мисля аз - мрачно каза Кимбърли и махна към огъня.

- Ясно - съгласи се Филипс. От дългите години опит знаеше, че в такива ситуации е по-добре да се съгласиш с човека, чийто нерви са изопнати. - Нещо друго? За да имам какво да впиша в първоначалния си доклад.

- Общо взето може да напишите и първите ми думи, няма да сгрешите - за миг се ухили Кимбърли и свали поглед на земята, но веднага се върна отчаянието и върна молбите си към пламъците. - Какво да кажа, виждате сам - ситуацията е нектролируема. Мисля си, че скоро цялата проклета сграда ще гори.

- Не можете ли да локализирате огъня. Разбрах, че е започнал на горните етажи, но както виждам се е пренесъл надолу?

- На десетия - потвърди Кимбърли, - но сега вече гори от петия до покрива. Не мога да проумея как така, въпреки всичко, което правим, се разгръща надолу. Водата сякаш го разгаря!

- И аз така забелязах. Добре е, че няма хора вътре.

- Не мога и да пратя никой да влезе - продължи да говори пожарникаря, повече на себе си, отколкото на полицаят до него. - От управлението забраниха, защото има опасност от срутване, а когато имахме възможност, не я използвахме.

- От всичко това, предстоящото разследване ще се затрудни - подхвърли Филипс и потупа другия окуражително. - Ще ида да огледам.

- Внимавайте за падащите парчета! - предупреди го Кимбърли.

“Хипермаркет” започваше да прилича на клечка кибрит. Гореше и огъня се спускаше все по-надолу. Филипс преброи етажите и отбеляза, че от шестия нагоре гореше. Пожарникарите не спираха да обливат с мощни струи вода и пламтящите етажи, и тези, които засега оставаха незасегнати.

Електричеството в сградата бе прекъснато и тя беше потънала в мрачно очакване на съдбата си.

Разбира се, последните етажи вече я бяха срещнали, но дали основите ѝ щяха да издържат? – се запита Филипс и огледа стотината души публика, надошли от околните жилищни блокове.

Може би има някой, който е от самото начало? - предположи той и се забърза към своите колеги.

- Сержант! - повика онзи с когото говори преди малко. - Някой да е взел информация от евентуални свидетели?

- Не, само ограничихме достъпа на хора...

- Да се вземат даните на всички присъстващи и гледайте дали някой няма да побегне - разпореди детектива и сам се насочи към няколцина гледащи и им се представи.



****

В два и половина след полунощ борбата с пламъците се губеше от хората. Странно или не, но огъня попиваше водата, а опита да се използват химикали видно го усили и в един момент всички присъстващи се почувставаха ненужни и безполезни.

Филипс обикаляше и се чудеше колко още ще се мъчи сградата. Беше я отписал и просто изчакваше агонията ѝ да завърши с рухване. След това ще започнат безкрайните огледи и търсения на някакви следи, които да разкажат от какво е причинено всичко това. И въпреки, че не беше запознат с подробностите на противопожарната работа, долови, че нещата са различни. Не е нормално да се разгаря при толкова много вода, заливаща пламъците без никаква полза.

Той спря. Вгледа се отново към онова, което току що видя.

На третия етаж, в очертанията на един от прозорците за миг ясно видя някакви силуети. Или му се стори, че ги е видял? Дали нещо помръдна там? Може би някое падащо горящо парче да се е отразило и сенките да са го стреснали.

Не, ето, отново просветна и този път самата фигура се появи на прозореца. Сякаш надничаше, за да види какво става навън.

- Ей, насам! - развика се Филипс към двама пожарникари. - Там, на третия има някой! По-бързо, донесете стълби!

Чули го, те притичаха и проследиха сочещата ръка, но не видяха нищо. Спогледаха се и пак огледаха редицата бълващи пламъци прозорци.

- Нищо не виждам. Сигурен ли сте? - попита единия.

- Сигурен съм. Изчакайте така. Мисля, че имат фенерче или нещо такова. Светеше нещо по тях, а и се показаха, видях ги два пъти - говореше детектива, взирайки се до болка в онзи прозорец.

Почакаха малко, Филипс се запита дали наистина е видял някой? Недалеч от него, някакъв мъж снимаше с камера точно в нужната му посока.

- Ето, сега ще видим. Полицай, доведете онзи човек и проверете дали сме записали данните му – разпореди той на един униформен.

След минута мъжете се надвесиха над екрана на камерата и прегледаха записа отпреди пет минути.

Оператора блуждаеше безцелно нагоре-надолу, видно бе, че снима в общ план пожара. Филипс се надяваше да е уловил евентуалното съществуване на онзи или онези, които мислеше, че е видял.

- Стоп! Ето, вижте, ето тук! - той посочи съвсем ясно виждащи се образи на малкия екран. - Виждате, нали?

- Бога ми! – обади се единия пожарникар. - Там има някой.

- Аз какво ви казах! - тържествува Филипс. Взе радиостанцията и разпореди да се удвои вниманието около изходите на горящата сграда за евентуални бегълци.

Интересно, ако са подпалвачите, защо почти три часа стоят в горящия ад, а не са избягали? А според справката с охранителната фирма, в сградата след двадесет и два часа е нямало никой и до последно не е задействан нито един сензор за нарушение.

Но все пак някой е влязъл, преди или след началото на пожара.

- Вижте, пак се показа - викна човекът с камерата, но сочейки сградата. Сега полицаите и пожарникарите видяха на онзи прозорец няколко силуета. - Три ли са?!

- Два със сигурност - каза униформения полицай и насочи собствения си прожектор натам.

С няколко прекъсвания на лъча опита да привлече вниманието, но онези не отговориха. Просто си се мотаеха и пет пари не даваха за огнената стихия над тях.

- Снимаш ли? - викна Филипс на мъжът с камерата.

- Да.

- Дай на максимално увеличение и не спирай. Остани с него - каза на униформения и се насочи към другата страна, където бяха колите.

Дръпна настрани сержанта и му каза набързо няколко думи. Онзи кимна и махна на стоящите край ограничителната лента полицаи да се приближат. Те го излушаха и се разпръснаха. После се върна под онзи прозорец.

- Какво става?

- Нищо, отново е тъмно. Изчезнаха и не са се появявали повече.

- Повиках още хора. Ще обградим плътно района, така че никой да не се измъкне. Видяхме поне, че онези не са уплашени. Кой друг може да бъде освен подпалвачите?

- И аз така мисля - съгласи се униформения.

- Ей, какво е ставало тук? - приближи се старшия на пожарникарите Кимбърли. Предишната апатия го бе напуснала и сега се движеше доста енергично.

- Май подпалвачите са останали блокирани от огъня в сградата. Ето там, третия етаж, седмия прозорец от дясно - обясни Филипс и посочи с ръка.

- Странно - загледа се към посоченото място Кимбърли, вече беше видял загадъчните фигури. - От десетина минути огъня гори насочен само нагоре. Сякаш нещо го спира да продължи надолу. А според мен най-горните етажи не трябва да горят, най-много да тлеят. Вече няма нищо, което да подхранва пламъците, но виждате, че не спират да се разгарят.

- Ами тези там? Те...

- Те се намират в пещ от стотици градуси и не виждам това да ги притеснява. Трябва да са облечени в специални дрехи, като нашите, с кислородни маски и прочие. А едва ли са. Ще се обадя на началствата.

Филипс се замисли и гледа дълго към загадъчния прозорец. Реши също да съобщи на висшестоящите от неговата служба и така да снеме малко товар от себе си.



3.

Пилот Кар и пилот Деви, с точни и отработени движения, разполагаха техниката из помещението. Свързваха проводниците и енергийните преобразуватели с горящите стени. Нужна им бе достатъчнотоплинна енергия, за да предадат ясен сигнал към основната част от десанта.

Имаха на разположение няколко часа, за да определят с точност координатите на местата, където трябва да се материализират останалите сили.

- Дали да не повишим с десетина-двадесет градуса огъня? - запита Деви отчитайки двеста и седем градуса на ръчния си термочасовник. - Може би заради разстоянието, нормалните стойности да се окажат малки.

- Да не бързаме, пилот Деви. Трета минута от изпращане на пробния сигнал, още три и ще знаем дали имаме връзка. Не мисля, че триста и тридесет години назад в миналото изискват повече топлинна енергия, но ако се наложи ще подгреем до колкото е нужно огнището.

Деви кимна в съгласие. Той участваше за трети път в подобна операция и не мислеше и да спори с ветеран като пилот Кар - участвал в над сто десанта във времето.

От началото на изпълнението на план “Време”, хората от двадесет и четвъртото столетие бяха овладяли не малко години от различни места в миналото. Бойните им части все по-мащабно и смело се хвърляха в огнените портали и завладяваха ден след ден историята на Земята.

В момента се подготвяше нападението на две хиляди и седма година – най-задната точка за десант до момента. Отворяйки се темпоралния проход, се разпалваха тези огнища, но нямаше начин една така инвазия да мине без жертви и разрушения. Предстояха скорошни десанти в двадесети, деветнадесети и така нататък векове.

- Дозорен екип, тук цетър. Чувате ли ме? - прозвуча от сребрист говорител гласът на дежурния свързочник.

- Център, тук дозорен екип. Чуваме те отлично. Връзката при мен е до три и половина деления.

- Тук е четери и седем деления – повече от добра. Ако сте готови, започвайте да предавате координатите.

- Разбрано, започваме предаването - пилот Кар започна да въвежда предварително подготвените цифри на онези точки, които бяха избрали като подходящи за прехвърлянето от бъдещето към миналото, което е сега, в този момент.

Когато бяха готови с предаването на данните, двамата пилоти приготвиха оръжията си и зачакаха идването на техните бойни части.

Вече знаеха за интереса, който предизвикват в онези суетящи се навън и опитващи да угасят огъня служители на различни служби, действали преди триста години.

Скоро ще ги заменят с техните сили, който са много по-напреднали във всяко едно отношение, изпълнявайки планът, че времето на човечеството може да се слее в един общ ден.

Идея, която съвсем скоро ще стане с още една епоха по-близка до крайната си фаза – обединение на всички епохи.



4.

В седем часа сутринта около “Хипермаркет” имаше двайсетина пожарникарски и полицейски коли и нито един от стотиците служители, също и зяпащи, нямаше каквато и да е представа, как може да се угаси това, което стана ясно, че не гасне.

Защото точно така се случваше - въпреки всичките усилия да бъде угасен, пожарът продължаваше да си гори, напук на всички логически предположения и технологични изпълнения.

Стигнал до над онзи загадъчен трети етаж, огънят си и поддържаше горенето, сякаш захранван от самия въздух.

Продължаваха и питания за двамата загадъчни посетители на огнената феерия, които се показаха още няколко пъти покрай прозореца и след това изчезнаха.

Закъснелите с влизането в сградата пожарникари, сега вече знаеха, че е невъзможно, заради срутванията по стълбището, и така никой не успя да достигне до етажа, за да задържи тези евентуални подпалвачи.

Но поне бяха сигурни в това, че не са и напускали плътно обрградения “Хипермаркет” – успокояваха се униформените.

Детектив Филипс пиеше поредното си кафе, подпрян на колата си. Бяха разпоредили да не си тръгва, заповед, на която трябва да се подчини. Вече беше прегледал наличните записи на фантомните фигури, точно като такива ги определи, и чрез полицейския компютър успяха да приближат картината на една от любителските камери.

Ясно се видяха двама души, екипирани с непознати оборудвания, които непрекъснато нещо нагласяха и от време на време поглеждаха от прозореца, замервайки и преценящи околността със странни лъскави уреди.

Необяснимо плашеща методичност имаше в действията им.

Ако те са виновните за пожара, все някога ще трябват да се появят отвън, а там ще бъдат задържани веднага, пък после дано споделят какво са правили под огнения ад – мислеше си детектива, допивайки кафето си.

Оглеждайки се къде да хвърли празната чаша, детектив Филипс стреснато видя как една по една се запалиха всички по-високи сгради в района.

Буйни пламъци лумнаха високо над главите на тълпата любопитни и служители. Уплашени възгласи се сляха с появилото се едновремено с огъня силно виене.

Небесата се набраздиха от десетки мехурести канали, през които започнаха да се спускат бойни части от неизвестна армия.

В този мирен ден на двадесет и първи век, започна нашествието от бъдещето, което имаше за цел да обедени времето в едно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар