С вкус на изгоряло

1.

- Сметката ви е 3.70 – каза с безизразното си лице на робот продавача.

Абел Ардо плати и критично изгледа грубото подобие на човек. Този магазин за гориво на компанията “Кесо Роладо“ можеше да си позволи от новите модели с органично покритие и много по-приятен външен вид. Взе касовата си бележка и излезна от подържаната от климатична инсталация каса.

Горещината отвън бе убийствена. Абел хвърли поглед към термометърната скала на фасадата на сградата - едва единайсет преди обяд, а вече се бе покачила на 47 градуса. Само след три часа щеше да гони 60 градусовата черта, но дотогава той ще се е прибрал в своят кладенец на хладно.

Постави закупената бутилка “Кесо супер“ на седалката до себе си и бързо включи вентилаторите, които да издухат влезлия нажежен въздух.

В какъв ад се превърна света от слънцето, което се беше надвесило над него, искайки да го изгори. От много години хранителните ресурси се добиваха в големи подземни плантации, изолирани от сипещата се небесна жар със специалната пяна, поддържаща нормални температури и кондензираща влагата.

Кладенеца на Адел, неговият дом, се спускаше на трийсет метра под земята и също бе облицован с подобна пяна. И там, в успокоителен полумрак, той можеше да се наслаждава на направените покупки през ранните часове на деня. А какво по-хубаво от това за съвремения човек на 22 век в дългите скучни следобеди да си се порадва тихо на новите неща и да потърси някой съсед, на който да ги покаже. След това да гледат заедно рекламите, които предлагат нови и непознати неща, за които на следващия ден да изхарчат парите си.

Като нормален човек Абел Ардо живееше според разписанието на съвремения живот. Всяка сутрин точно в 08.00 отиваше в неговата банка. Изборът му за лична банка беше наследствен от баща му - банка “Пан Молдо“ често даваше премии, купони за по-скъпи цени при закупуване от престижни магазини и още куп други удобства за клиентите си, доверили живота си на тях.

Абел се подписваше скромно върху розовата квитанция и прибираше в джоба късчето от разписката. После взимаше парите, които му отброяваше съвсем нов робот-касиер - същински човек с тази очарователна усмивка, и бързаше да отиде в избрания за покупки магазин. Като всички други и той искаше да намери в този ден стока, която да е рядка, скъпа и единствена. После да се гордее много с нея, когато намери с какво да я замени и изхвърли.

Но днес не можа да се похвали с подобно откритие. За малко дори и да опозори доброто име на смейството си и да се прибере в кладенеца с налични пари - срам, който могат да си позволят само тези които нямат вкус и не знаят какво искат да притежават. Ето затова се бе спрял в този крайпътен магазин и похарчи останалото от деня за тази бутилка горивна смес за новата си кола.

Бързо подкара към входа на подземната магистрала и скоро се скри от блясъка на слънцето, което ослепително се взираше в предния прозорец с хелиотразително покритие. Вещите отзад приятно шумяха. Радостта за деня му бе нов лазарен музикален приемник, който можеше да лови концертите на живо от далечната Звезда Б-17. Новите хитове на нашумялата група „Май Нес” щяха да зазвучат само след минути в прохладните стаи на дома му. И под звуците на музиката идваща от десет светлинни години ще изхвърли пред очите на съседите си старата музикална кутия, която имаше от цял месец. Ще изхвърли и много други неща. Нека му завидят всички за това. Утре банка “Пан Молдо“ ще даде отново пари за много нови вещи, които да заменят сегашните.

2.

- Добро утро, Абел Ардо! - поздрави го лъщящо момиче-робот на касата. - Днес имате премия за най-добър клиент на банката ни. Трета за този месец, поздравявам ви!

Весела мелодия накара другите посетители да погледнат скрито към него, докато гъвкавите изкуствени пръсти брояха парите и му подадоха пъстрия плик с премията.

- Благодаря, винаги съм бил щастлив да ползвам услугите на тази банка, както и моите предци - смутен, но безкрайно щастлив, каза Абел, подписвайки се на разписката.

- Ние ви благодарим, Абел Ардо, че сте наш клиент! До утре и успешно пазаруване!

Абел прецени, че премията е доста голяма. Пликът бе издут от пачката банкноти, но сега бе неудобно да го отвори и преброи. Колкото и да са трябва да ги похарчи веднага за нещо скъпо.

Изборът му за този ден беше нов магазин с име, което мамеше - “Тотал”. В рекламния клип казваха, че там има всичко което може да се пожелае на най-високи цени.

Наистина “Тотал“ се оказа огромен. Безкрайни дълги щандове с хиляди и хиляди стоки. Сръчни и отзивчиви служители-роботи летяха на всички страни, носейки нови и нови пакети със закупени вещи. На големи екрани течеха непрекъсното реклами на кой етаж какви стоки имаше. И всичко наистина беше скъпо и висококачествено.

Аебел избра комплект мебели за всекидневната си стая. Бяха с покритие имитиращо дърво.

- Това ли е новия гланц на “Бук и дъб“ ? - попита той продавача-робот, гладейки изящно направената повърхност.

- Това е истинско дърво, само на нашите щандове ще намерите изделия от такива. И само за хиляда и седемстотин и петдесет.

- Истинско дърво!

Безкрайна радост обзе Абел. Предчувстваше удивлението на съседите си, когато внесе тези мебели и изгори старите, закупени само преди седмица.

- Купувам - постави банкнотите Абел пред продавача.

Съобщи номера на автомобила си и поръча едно ремарке, като предчувстваше, че в този ден ще има още изненади. Продължи по другите етажи и купуваше по нещо от всеки, но за него това да притежава комплекта от истинско дърво бе най-приятното. Навярно защото когато го запалеше при замяната му с друг такъв, пламъците щяха да са съвсем истински.

Малко преди дванадесет часа, когато трябваше вече да си тръгва, той бързаше да изхарчи останалите му пари от премията. Тъкмо бе избрал един набор от златни и сребърни фигури, когато видя в дъното на етажа, който разглеждаше в момента, една малка и обикновена масичка с много странен на вид робот-продавач. Стори му се интересно. Остави фигурките и отиде натам да разгледа.

Масичката бе празна, само една папка, затворена и тайнствена, и ръцете на продавача върху нея.

- Здравейте, останали са ви пари за харчене ли? – със съвсем човешки глас каза продавача. И лицето му беше невероятно реално направено и почти не се долавяше изкуственото покритие.

- Нов модел робот ли е пуснат в употреба? - не можа да сдържи любопитството си Абел.

- А, да - усмихна се продавача, - те всички са роботи, бях забравил, че очаквате такъв да ви обслужи. Аз съм истински човек, може би единствения, който има все още има какво да предложи на клиентите.

- Човек-продавач! - Абел никога не бе очакавал, че това е възможно в днешно време, когато всяка една дейност се извършва от роботи и машини и така се позволява човек да е свободен и да прави каквото си иска с времето си. След като стотици години е бил лишаван имено от тази свобода, също и от лишенията предимно откъм способността да пазарува на воля, сега вече може да притежава винаги нови автомобили, техники, скъпи мебели, при това ако пожелае с десетки бройки. - Не знаех за такава длъжност.

- Наистина – съгласи се непознатия, - и аз не съм чул да има друг. Но пък рядко някой се отбива при мен, така че какво знам аз. Нямам изложени стоки, които да привлекат вниманието на окото на опитен купувач.

- Но продавате нещо, все пак, нали?

- Разбира се, продавам много неща. Такива каквито нито една фирма не може да предложи и създаде.

- Интересно какво? - Абел бе заинтригуван, посочи към папката - Това тук ли?

- Това е документ, който ще ви узакони като собственик - продавача отвори папката и там имаше само един лист с надпис “Документ за собственост“.

- И какво продавате?

- Днес точно продавам Земята. При много изгодно предложение, което важи само до... - Той погледна часовника си: - До след седем минути. Точно в дванадесет ще изтече срока на продажбата.

- Земята? Това е нашата планета, нали? Тази на която живеем?

- Естествено, че е тя. Няма втора като нея, прекрасна е и от години чакам този ден, за да я предложа на някой клиент. Сам знаете, че нещо като Земята няма нужда от реклама и затова няма да ви я хваля излишно.

- Ха! Много интересно! И как така я продавате?

- Ами цялата е ваша, ако заплатите цената. Ето тук ще попълня името на собственика и от този момент тя става негова собственост.

- И каква е цената на Земята? - Абел не знаеше какво да мисли. такова нещо звучене невероятно, но идеята го заинтригува.

- Всичките пари, които имате във вас! Всички до последната стотинка!

- И само толкова? Мога да имам само петак, тогава?

- Няма значение колко са, важното е да са всички налични в купувача. Такива са условията и не може да бъдат променяни. Такова предложение идва много рядко. За Земята следващото ще е след много, много години.

- Но какво ще правя с толкова голямо нещо? Къде да го занеса, къде да го поставя?

- Ами просто, след като цялата е ваша, вие където и да сте ще можете да се наслаждавате на собствеността си. Всичко, което имат другите хора, всъщност ще е ваше. И вие ще сте най-богатия човек - имайки Земята, имате всичко което е на нея. - Продавача погледна часовника си и съобщи: - Три минути.

Абел се замисли. Не можеше да обгърне една толкова мащабна идея, но друго нещо, което бе по-лесно за възприемане, го съблазни – значи, купувайки я, ще е единствения човек с подобна вещ? Макар и безкрайно голяма, но само по себе Земята е вещ, щом е заплатил за нея. И никой няма да има друга такава.

- Добре, купувам я! Ето, това са всичките ми пари.

- Чудесно, правите отлична сделка. Една на хиляди години. Да ви запиша името, преди да стане дванадесет часа.

- Абел Ардо. - Абел гледаше как името му бе изписано с красиви, странно живи и гъвкави букви на празното място в листа.

- Ето тук подпишете, чудесно, много добре. Е, Абел Ардо, вие сте собственик на Земята от сега нататък! Честито! Пожелавам ви дълго да я ползвате и да сте доволен от избора си. Точно в последната секунда - отбеляза продавача и показа часовника си. Беше дванадесет часа.

- Благодаря много - Абел взе документа и хвърли бърз поглед. Съвсем ясно бе написано, че планетата Земя, трета в Слънчевата система, е негова собственост от днешния ден, след като е заплатил исканата цена. Пред всички възможни инстанции тя е негова съвсем законно.

- Само един въпрос, ако позволите - каза той на сгъващия масата продавач.

- Разбира се, кажете?

- Сега какво да направя, за да почувствам поне малко от вкуса на закупеното?

- Можете всичко, което ви се прииска - тя е ваша! Сам не знам как може да се използва една цяла планета, аз само я продавах, а не я притежавах, но тя ще е такава каквато вие пожелаете. Не знам, може би, ако ви се стори апетитна, бихте могли да я изядете като предястие на обяда си. Ваша си е! - каза с тайнствена усмивка продавача и изчезна.

Абел тръгна замислен към паркинга на “Тотал“. Огромна тежест се бе стоварила на гърба му. Подобна покупка би трябвало да радва, но изведнъж проблемите на живота го накачиха и той се преви под тях, питайки се как да опази собсвеността си от изгарящото я слънце, което прониква все по-силно през почти липсващия предпазващ я слой от атмосферата и унищожава бавно живота на планетата, покачвайки тепмературите с всяка година.

Усети ясно как Земята се превръща в изгарящ свят и стене от болка. Тази болка го обзе и него. И паниката за намаляващата вода за прекалено голямото население на планетата - как ще утоли жаждата на всичките тези хора, когато водата се изпари? И как ще ги нахрани, когато се раждат все повече и повече нови, а ресурсите са вече изчерпани?

Едва пристъпвайки от смазващите го мисли, Абел разбра, че не е много лесно да имаш Земята. Прекалено много са болките ѝ за да открие сред тях радост от собствеността.

Май е дал парите си за нищо?

Извади документа, който го утвърждаваще като собственик. Какво да прави? Не може да върне закупеното – нямаше вече на кого! А разбра, че е тежко да продължава да живее с тази нарастваща болка, която го опъваше отвътре.

Какво му бе казал продавача последно - ако поиска може да я изяде?

Какъв ли ще е вкусът на Земята? - живнаха мислите на Абел. Това вече е предизвикателство, а може би и спасение от тежките проблеми на един собственик на загиващ свят.

Той смачка листа и хубаво го сви на малка хартиена топка. Напъха я в устата и задъвка. След минута преглътна и като стар дегустатор прецени вкуса ѝ. Не му хареса особено много, някак си тръпчив и кисел, като на стара прегоряла препечена филийка.

Повдигайки рамене с безразличие за похарчените на вятъра пари, Абел Ардо изплю останките от сдъвканата планета Земя и се опита да открие автомобила си сред нахлуващия мрак, който прииждаше отвсякъде.