21 грама

Ако някой не е гледал едноименния филм, нека го гледа и да помисли, че на прага на смъртта всичко остава зад нас и нататък ще преминат само душите ни.

Хапят ли мъглите в тихите утрини, когато се пробуждаме и докосваме светлината с очите си за последен път, а в гората с тежка влага се спускат сълзи от дърветата, които тъжно въздишат и тъгуват на раздяла им с поредния отиващ си миг?

Някой се киска неудържимо в мъглата.

На кого ли?

Може би на краят на мечтите.

Знае ли някой, колко лесно се губят следите сред широкия друм на живота?

И знае ли някой, колко струва болката в сърцето, при всяка изгубена в живота мечта?

Сега на душата ѝ се струва измамна всяка предложена цена за копнежите ѝ, които трябва да оцени с тежеста на една подхвърлена монета – само една!

Онези двадесет и един грама, в които е събрана тя, могат ли наистина да бъдат оценени само с едно малко и нищо не струващо петаче?

* * *

21 грама - това ли е всичко?

На толкова се претегля душата на човек.

Онова, което може да изгради огромни колони, оставащи с хилядолетия, претегляйки се излиза, че е съвсем леко и незабележимо. Колкото една шепа прах, която с леко подухване изчезва завинаги.

Мисълта, която за един живот може да напълни хиляди книги с думи, претеглена ще се види, че не е по-тежка от няколко страници.

Странно и неестествено е всичко това - разглеждайки нещо толкова обемно като разума, е трудно да се приеме, че всъщност всичко в него е събрано в малкото грамче, което е реалността му.

Онази Реалност, която често бъркаме с Безкрайност.

* * *

В 21 грама е затворен гения на поета, художника, писателя, откривателя, артиста.

В 21 грама са скрити пламъците на любовта, омразата, надеждата, отчаянието, изпращането, очакването, радостта, болката.

За тези 21 грама ли е цялото търсене и преследване на несбъднати мечти през целия живот, на който дните му се събират като зрънца в една ни шепа.

Значи ли, че може да се измери полета на въодушевлението от радостта на живота в тези няколко грама?

Толкова ли тежи раждането?

Или смъртта?

21 грама - това е всичко! Един живот, който може да покрие цяла планета с делата си, ще отлети като перце и никога няма да се завърне.

Малко е, но пък е болезнено като реалност.

* * *

Денят угасва тихо, с него и всички цветове. След това всички шумове и всички гласове - всичко!

Гората мълчи, дърветата са свели смирено короните си и изпращат последния лъч светлина, който се отразява за последен път в гледащите го за последен път очи.

Първата изгряла звезда в нощта ще бъде и последната, която те виждат. Далечна и родена сред Безкрайността, съвсем сама поникнала като сън в небето.

Дали ще приеме отлетелите от тялото двадесет и един грама?

Тя – звездата...