Тук вече ги няма рецепторите на болка, която да го кара да страда заради едно или друго от битието. Нито онези фини окончания превръщащи светлината в образи или цветове, наричани тъга, а понякога и щастие.
* * * * *
Първи урок:
Живота е бил просто сън, за който няма да си спомняме пет минути след като се събудим – приблизително, защото минутите ще са отдавна забравени като понятие.
Също както ще бъде забравен и смисъла на „живота“... като понятие.
* * * * *
Кома, летаргията на един сън, от който никой не може да те събуди. Тя е предверието на смъртта, когато чакаш да бъдеш пропуснат или върнат в ново тяло, за да страдаш още.
Нарколептичен колапс на душата, бягаща от действителността. От измамната ѝ външност, доловима досега единствено чрез лесно поддаващите се на заблуда сетива. Но тук, в този ъгъл от безкрайност, няма да има повече лъжи, нито подхвърлени евтини измами.
Сънят ще е безкраен, продължаващ цяла вечност... и половина.
* * * * *
Втори урок:
Само мъртвият не се бои от нищо. Защото страхът е суетност, присъща на живите. Защото времето вече не се отброява с „часове” и никога не можеш да закъснееш. А онова, от което те било някога най-много страх, неочаквано се оказва най-изкушителното привличане за преминалото в друго съществуване твое съзнание.
* * * * **
Възприятията отразяват живота, но те се определят от сетивата, които изчезват когато познатото ти съществуване също изчезне.
Таламуса е смазан и лишен от връзка със системата, която още миг-два пулсира и тялото угасва като призрачен ден пред вечната нощ.
Мрежата от нерви издъхва с наслада.
Остава отворено само онова единствено око, подтискано до този момент, с което виждаш без да избираш или да ти бъде наложено да избираш истината. Отначало приемаш, че си буден, но все още сънуваш, застанал на някой далечен мост между сънят и реалния свят. А после разбираш, че вече никога няма да заспиш:
Просто ти си сънят.
... остана една тишина в безвремието ...
ОтговорИзтриванеПросто ти си сънят...
Какво облекчение!
Интересни мисли за това състояние :)